В съвременния свят хората са загубили връзката със звездите и малцина са тези, които могат да разпознаят на нощното небе дори най-известните съзвездия. Но има и такива, които искат да научат повече за планетите и звездите, да разберат тайните на Вселената. Такава възможност дават планетариумите.
„Идеята за създаването на планетариумите в България възниква след като през 1957 г. започва космическата ера. Устройството, което проектира звездното небе и движенията на планетите върху полусферичния купол на планетариума, също се нарича планетариум" – разказва Димитър Колев, доцент в Астрономически институт на БАН, който 40 години работи в Националната обсерватория в Рожен.
„Първият планетариум в България е самоделен, изработен е в Димитровград от астронома-любител Милко Миланов през 1962 г.
Той използвал медна сфера с мощна лампа и няколко диафилми, показващи картината на небето. Десетина години по-късно е сменен с планетариум на „Цайс”, след което се закупуват още 5-6 уреда, с които са оборудвани планетариумите в България.”
Те са няколко. Намират се в градовете Димитровград, Смолян, Варна и околностите, Ямбол, Стара Загора и Габрово. В комплекс „Камчия” до Варна работи първият нов цифров планетариум, дигитален планетариум съществува от 2015 г. и в Пловдив. От възможността да се насладят на звездните спектакли обаче са лишени гостите и жителите на София. Столицата ни е единствената в ЕС без голям обществен планетариум.
„Още през 1960 година Министерският съвет на България издава разпореждане и задължава Софийския градски народен съвет да построи с помощта на БАН планетариум. Няма никаква реакция. Преди 12 години имаше предложение да се използва терен на БАН и да се построи планетариум, който вече съществуваше като проект – на младата архитектка Елена Даскалова от Смолян. Не се намира финансиране и бездействието продължава и до ден днешен” – с горчивина отбелязва Димитър Колев.
Подобна е историята и в Бургас. Проектът за планетариум и обсерватория е приет и одобрен преди 7 години. По последна информация в момента около Морската гара се строи пространство за обществен достъп и, най-вероятно там ще бъде построена малка 8-метрова структура с еднопроекторен планетариум.
„Планетариумите са много полезно изобретение, защото онагледяват нещо, което е много интересно за хората – астрономията, небесните тела, движението им.
Те са много полезен образователен, а напоследък и развлекателен център, благодарение на компютърно генерираните програми, не само астрономически. Там могат да се представят по подобен начин, във вид на филми, даже литературни произведения. Астрономията в момента не се изучава в българските училища и виждаме, как процъфтява астрологията, всякакви предсказания, теориите за плоска земя и т. н. Това са все неща, в които хората трябва да са образовани” – смята Димитър Колев.
Снимки: архив
В "България днес" на 11 април слушайте: 01:45 - Актуална информация от България и света 10:14 - Прогноза за времето у нас и по света 16:07 - По-важното от Балканите – По съседски 24:14 - Български учители в чужбина обсъждат съвременни..
В събота, 12 април, ще има значителна облачността, на много места с валежи от дъжд, интензивни и значителни по количество в централните райони. Почти без валежи ще се задържи в Североизточна България. През нощта вятърът ще отслабне, утре ще се..
Като член на ЕС и съюзник на НАТО България е активен участник в инициативите за солидарност, които имат за цел да засилят нашите възпиращи и отбранителни способности, заяви министър-председателят Росен Желязков в изказването си на Анталийския..
Шофьорите да карат максимум с 130 км в час на магистралите – с десет по-малко от сега разрешената скорост, решиха депутатите от парламентарната Комисия..
Българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) ще бъде тържествено посрещнат днес на морската гара във Варна. Лошото време..
Малко след откриването на мотосезона в София в края на март, столицата ни става домакин на най-голямото мото изложение у нас . То се провежда от..