Все повече стават българите, които след години живот в чужбина, преоткриват очарованието на родината и отварят нова житейска страница именно у нас. Един от тях е роденият в Калифорния Ерик Алексиев. Завръщането на 25-годишния мъж има и специална мисия – дa разбере повече за миналото и да опази наследството на именития си род. Ерик е внук на големия ни художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев.
Роден през март 1893 г. в Пазарджик, в семейство, чиито корени достигат до Гърция, Райко Алексиев проявява изявен интерес в областта на литературата и изобразителното изкуство от най-ранна възраст.
В началото на кариерата си сътрудничи на различни вестници. По-късно започва да поддържа страницата „Смях и закачки" на вестник „Зора", където публикува и фрагменти от своето произведение „Хумористична история за българите“, в което проличава и талантът му като писател. В него Алексиев описва обществено-политическите недъзи, на които става свидетел у нас. През 1937 година то е отпечатано в самостоятелно издание, което бързо изчезва, но днес може да бъде открито отново на книжния пазар.
В периода от 1932 до смъртта си през 1944 година Райко Алексиев сам илюстрира и списва вестник „Щурец“, който не спира да излиза и вълнува своите читатели дори по време на Втората световна война. През годините карикатуристът е известен с различни псевдоними, сред които популярен и до днес остава Фра Дяволо. Острият му език и карикатурите, които рисува, не се харесват на новата комунистическа власт. През ноември 1944 г. Алексиев е задържан, а смъртта му и до днес е мистерия. Неговият внук предполага, че:
„Причината са няколко карикатури, посветени на Сталин, които не са се харесали на генералисимуса и приближените му. Както може да видите от неговите карикатури, той се е шегувал със Съветския съюз и комунистическия режим и е мислел, че това не е моделът, по който хората трябва да живеят“.
Една от целите на младия наследник на рода Алексиеви е да подобри познанията си по български език. Причината е, че голяма част от творчеството и сведенията за неговия дядо не са преведени на английски. Амбицията на Ерик е да издаде книга с част от ценното наследство, преведена на езика на Шекспир. Така много повече хора ще могат да научат за неговия талантлив родственик.
Интересно каква би била съдбата на вестник „Щурец“ днес, когато карикатурата продължава да бъде неудобно изразно средство, а свободата на словото открива все по-малко пристани?
„В онези времена хуморът е бил онова, което е направило карикатурите толкова популярни - казва Ерик. - Мисля, че днес хората са уморени от управляващите партии не само в България, но и по света. Така че в някакъв смисъл карикатурите повдигат духа им. Днес вестникът би бил също толкова популярен, както тогава и също толкова неудобен за хората, които осмива. Все пак мисля, че в наши дни не биха предприели толкова драстични действия и мерки срещу неудобните, както са направили с дядо ми“.
Въпреки предупрежденията да напусне страната, докато все още може, до последния си дъх Райко Алексиев не вярва, че е извършил нещо нередно, с което да заслужи злочестата участ, сполетяла го в късната есен на 1944 г.
„Сам е печелел парите си, плащал е данъци и не е имал причина да мисли, че това, което се е случило с него, наистина ще се случи. Обичал е страната си и е вярвал в нейното по-добро бъдеще“ – отбелязва Ерик и признава, че част от тези чувства открива и у себе си, защото усеща някаква връзка с България, която дължи на уважението, което изпитва към своя дядо и онова, което е сторил за родината си.
За първи път Ерик пристига в България през 2013 г., когато пътува из страната със семейството си. Три от местата, които посещава, остават любими за него и до днес - Велико Търново, Мелник и Созопол. Признава, че заради влиянието на своя баща - експерта по глобална сигурност Алекс Алексиев (1941-2019), винаги носи България в сърцето си. Родолюбието, с което е закърмен, не му позволява да изгради подобна специфична връзка с Калифорния. През април миналата година, пристига отново у нас, където живее и до момента. Освен в проучвания на наследството на своя именит дядо, денят му минава и в работа за интернет медията (https://bulgariaanalytica.org), създадена от баща му, където превежда и редактира различни статии.
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..