Затворени зад полицейските кордони, хиляди хора бедстват в ромските квартали и махали. “Гладът настъпва за все повече изпаднали в беда семейства, но така и не се намира адекватно решение на техния проблем”, твърди проф. Ивайло Търнев, началник клиника в Александровска болница, председател на фондация “Здравни проблеми на малцинствата” и член на УС на Националната мрежа на здравните медиатори.
Загубили работата си и скромната подкрепа на завърнали се от гурбет роднини заради епидемията с коронавирус, много роми разчитат предимно на пакетите с храна, които някой частен благодетел от време на време изпраща в тяхната махала. Те обаче си имат закрилници – свои събратя, които ден и нощ обикалят къщите им, за да им казват да пазят чистота, да ги съветват да не излизат, да вписват имената им в списъци на крайнонуждаещи се от помощ хора, да раздават помощи, да дезинфекцират публичните места, да повдигат духа им. Над двеста здравни медиатори в 115-ина общини вършат тази милосърдна дейност срещу една минимална заплата, отпусната им от местната власт.
Представете си как се работи в една маргинализирана среда на хора гладни и отчаяни, загубили и малкото, което имат, а ти отиваш и им казваш: “Мийте си ръцете и спазвайте хигиенните условия”. Та те дори нямат вода и ток.”
Пустите улици в ромските махали и дисциплината на останалите под карантира хора изцяло се дължи на здравните медиатори, осъществили информационната кампания почти без предпазни средства, убеден е лекарят. Той призовава медиаторите да получат финансова помощ като медиците от т.нар. първа линия, общините да подпомогнат дейността им, а държавата да снабди с хранителни продукти бедстващите семейства – особено в местата, където няма здравни медиатори и достъпът до тях е почти невъзможен.
От началото на извънредното положение повечето ромски квартали и махали са изолирани зад полицейски КПП-та.
“Аз съм много притеснен от тези специални мерки за информиране и подпомагане на жителите в ромските квартали – с полиция, с непропорционално рестриктивни мерки, със стигматизация на ромите, с етнизация на епидемията – коментира проф. Ивайло Търнев. – На много места те бяха приложени, въпреки че улиците в ромските кватали по-бързо се обезлюдиха, дори отколкото централните софийски улици. Така кметът на Вършец забрани повече от един член на семейство да излиза извън границите на кв. “Изток”, в Казанлък бяха затворени всички изходи на оградения с бетонна стена ромски квартал, а в Главиница и други общини здравните медиатори бяха задължени да събират подписи от хората, че са информирани за епидемията – действие, което се прилага само спрямо ромите.”
Според лекаря, който от 1993 г. обикаля ромските махали, сблъсквайки се “с много болка, с много нищета, с много мизерия”, някои от тях не са се променили особено.
“Последната гледка, която не мога да забравя, са снимки на деца от Николаево, живеещи в покъртителна мизерия – казва проф. Ивайло Търнев. – Ромската общност в града в момента бедства и общината трябва да положи по-големи усилия, за да помогне на семействата. Никой няма да повярва, че снимките на тези крайно бедни, крайно маргинализирани хора идват от европейска държава. Такива снимки могат да се видят само в Африка – казвам го най-отговорно.”
Един ден, когато епидемията си отиде, професорът се надява да станем по-човечни хора. За себе си казва, че е събирач на добро – на онези затрогващи истории, които иска да разкаже. Като тази на здравния медиатор Димитър Миланов от Трън, който късно вечер сяда на шевната машина в дома си, за да шие маски за събратята си от ромските махали.
Снимки: личен архивВицепрезидентът Илияна Йотова изтъкна, че променените текстове в Конституцията са се обърнали срещу създателите им. Пред журналисти Йотова коментира, че "заради тези промени в Конституцията не може да се избере днес председател на Народното събрание"...
77% от работещите в средното образование са готови да излязат на протест с искането да бъдат увеличени заплатите в сектора, според национално проучване на КТ "Подкрепа". Половината от анкетираните се обявяват за национална ефективна стачка, около 25% –..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското училище "Надежда" в Сен Назер и Рен във Франция, разговор с основателката му Надежда..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..