През 1928 г. една млада българка се качва на параход, за да отплава до другия край на света. Надарена със смело сърце и с жаден за познания дух, тя започва своя приключенски живот, изпълнен с откривателства, с алтруистични жестове и с патриотизъм – но не под строй и с веенето на трибагреник, а с искрени дела от чиста и дълбока обич към родината.

В Пиперковия род в Карлово през 1895 г. на бял свят се появява Анка – едно от петте деца в семейство, което преживява в оскъдица. И макар съдбата да й отрежда трудности, които биха сломили коя да е по-крехка душа, тя си дава обет, че ще преследва своята мечта да стане лекар. На 12 години Анка остава сирак и е принудена да се грижи за братята си и сестрите си. Това обаче не я спира да се запише в Пловдивската гимназия, работейки в същото време като слугиня, за да се издържа. „На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша”, зарича се тогава тя. И наистина успява.

Анка Ламбрева печели стипендия за обучение в Американския колеж в Цариград и бавно поема по пътя на своята мечта. Но след като правителството на Кемал Ататюрк закрива колежа, тя завършва училището за милосърдни сестри и започва работа в болница край Босфора. Именно там тя ще направи най-ценното си запознанство, което коренно ще промени съдбата й − една нощ Анка спасява живота на пациент, който не ще забрави на кого дължи това свое най-голямо щастие.

„Тя е поканена в Нова Зеландия да се грижи за здравето на г-н Тейкън и за болната му дъщеря – разказва Делян Момчилов, автор на книгата „Българите − забравените постижения”.

Признателният англичанин й изпраща билет и Анка Ламбрева тръгва към града Дънидин. След няколкомесечно пътуване, по време на което посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия, тя пристига в Нова Зеландия. Интересен факт е, че там прекарва няколко месеца в джунглата, където живее в едно маорско племе и се сприятелява с вожда му.”

Оказва се, че милосърдната сестра е първата регистрирана българка, стъпила в тихоокеанската страна. Водена от патриотичен дълг, Анка Ламбрева изнася множество беседи, за да разкаже за българската история и култура. Всички големи вестници публикуват статиите й „Непознатата България”, а сър Ж. М. Томпсън, професор по философия, в писмо до нашето правителство я нарича “Любимка на цялата страна”.

Завладяна от носталгия, през 1929 г. Анка Ламбрева потегля за родината, завършвайки първото си околосветско пътешествие. Този път се спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа, Съединените щати и Америка, Англия. За съжаление, историографите все още не са намерили достоверни разкази, свидетелстващи за полета й над Ламанша, осъществен през същата година. Но доказателството, че Анка Ламбрева е първата българка, а много вероятно и първата жена в света, прекосила протока със самолет, се крие в снимка, на която тя позира пред аероплана.

Второто й околосветско пътешествие ще я накара да обиколи 42 държави, да поднесе букет от рози облечена в народна носия на легендарния борец Дан Колов в Париж, да кара мотор, да язди кон, да се разхожда върху камила, да се установи в Иран.

„Навсякъде, където пътува като пътешественик, а понякога и като фотограф, Анка Ламбрева се изживява и като самарянка – казва още Делян Момчилов. – Във всяка държава, в която се застоява малко повече, тя дава своя доброволчески труд и полага усилия, за да облагороди средата на местното население.”

В Иран тя става болногледачка, по нейна инициатива се построяват нови къщи на мястото на глинените колиби в селата, прокарва се водоснабдителна система, създават се болници, училища, културен център. Но тъй като Втората световна война я заварва от противниковата страна на съюзниците според българския й паспорт, Анка Ламбрева е изпратена в концентрационен лагер в Ливан. Там тя се грижи за ранени пленници, един от който се оказва бъдещият й съпруг – персиецът с благородно потекло Райян Ахмад Дин. След войната двамата заживяват в Иран и продължават да пътешестват по света.

„Анка Ламбрева не е намерила лекарство срещу рак, нито е направила някакво невероятно научно откритие – обобщава нейния живот Делян Момчилов. – Но тя остава в историята със своя пример, със силата си и със стремежа си – защото в началото на 20-и век, когато жените по света дори не са имали правото да гласуват, тя успява два пъти да обиколи света. Есенцията на нейната история се крие в това, че човек има ли желание, ще намери и начин, въпреки условията.”

След смъртта на своя съпруг през 1970 г. Анка Ламбрева се завръща, за да прекара последните си дни в родното Карлово.

В пътеписите ѝ в книгата „Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета” тя описва богатия си на авантюри, но и на смисъл живот. На 81 г. тя си отива и е погребана до своите родители в изпълнение на последната й воля.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: личен архив и архив