Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Археологическо лято 2020 - част I

Цитаделата край Свищов и Добруджанското деспотство

Перперикон
Снимка: БГНЕС

В колективното съзнание понятието археология най-често се свързва с разкопки и търсене на съкровища, обвити в мистерия. А истинските съкровища в очите на археолозите са артефактите, частици от пъзела на историята, разкриващи неразгаданите тайни на предците ни.

Макар и оскъдно финансирани, с всяка изминала година археологическите проекти в България успяват да разгърнат нови любопитни страници от живота през изминалите хилядолетия. С известно закъснение, заради пандемията с Covid 19, проучванията на най-голямата базилика в Родопите от раннохристиянския период (V -VI век) на Перперикон и тази година продължават.

„Ще работим на Перперикон от последната седмица на юни до средата на септември – отбеляза пред БНР проф. Николай Овчаров. – По отношение на другите ни разкопки има промяна. Това, което изследвахме миналата година - Цитаделата край Свищов, една от най-добре запазените български средновековни крепости, ще продължим през октомври. Тези разкопки ми дадоха идеята за написването на историко-археологическата книга "Дракула - българската версия", свързана е със Свищовската крепост.


Малцина знаят, че влашките и молдовските воеводи и по-специално Влад Цепеш (Дракула) са говорили на чист български матерен език чак до 17 век. Това не го казвам, за да се противопоставям на съседите ни, а защото ние българите трябва да знаем истината. Много е важно археологът да бъде и добър историк, за да обясни качествено това, което открива между земните пластове, съхранили историческото минало. Чисто археологическите методи не са достатъчни.“

На същото мнение е и доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, която се надява и тази година да получи финансиране за проекта край Калиакра, защото разкопките там вървят изключително успешно. Става дума за бившата столица на Добруджанското деспотство (българска държава по Северното Черноморие в края на XIV век):

"През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облекло и т.н. – разказа в интервю за БНР доц. Петрунова. – Преди това намерихме и една уникална нефритена китайска катарама - нетипична за българските земи. А миналата година, един от гробовете в некропола, който проучвахме, се оказа особено богат. В него беше погребан млад мъж с много хубави дарове. Сред тях беше и златен пръстен с по-добра изработка от тази на пръстена на цар Калоян, с надпис "Георги Големия" и монограм на Палеолозите.

Разкритието породи много въпроси около произхода на този мъж, който вероятно е свързан с Добруджанския деспот Добротица. За да достигнем до историческите факти работим с много други изследователи, които разчитат надписите, правят анализ на предметите, тъканите, костите. Всъщност именно одеждите, с които е погребан „Георги Големия“, говорят, че той е бил много важна личност, най-малкото богат аристократ."

И тук идва най-трудният момент - подреждането на артефактите в достоверна картина, която правдиво да обрисува отминалата слава на едно от последните средновековни български царства.

Редактор: Дарина Григорова / по интервюта на програма „Христо Ботев“ на БНР/

Снимки: Здравка Маслянкова и БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Хълмът Трапезица във Велико Търново пази духа на Средновековна България

Трапезица е един от трите хълма, с които е известна старата българска столица Търновград, каквото е средновековното име на днешното Велико Търново. Разположен на северозапад от града, той стои срещу съседния хълм Царевец – мястото, където през..

публикувано на 17.08.25 в 09:05

Църковен календар – 17 август 2025 г.

В днешния ден – десетата Неделя след Петдесетница, Църквата възпоменава паметта на свети мъченик Мирон и преподобни Алипий иконописец. Свети мъченик Мирон живял през III век и бил свещеник в Ахая (днешна Гърция). Пострадал през 250 г. при..

публикувано на 17.08.25 в 06:00

Църковен календар – 16 август 2025 г.

На 16 август честваме Пренасянето на неръкотворния образ на Иисус Христос върху кърпа за лице, който образ Той изпратил на молещия Го за изцерение цар Авгар, управлявал народите отвъд река Ефрат. Това пренасяне станало през 944 г. от Едеса в..

публикувано на 16.08.25 в 06:00