Българският поет Захари Иванов, един от учредителите и председател на Асоциацията на писателите от Югоизточна Европа, получи десетата юбилейна награда “SEE personality award 2020” на Международния фестивал на филмовото изкуство “South East European film festival – SEE A PARIS FF”. Отличието е за приноса му за сближаване на културите на балканските народи. Друг именит българин - Анжел Вагенщайн - стана носител на награда за цялостно творчество и принос към балканското кино от същия форум.

Захари Иванов е български писател и преводач, роден на 9 май 1946 г. в с. Батановци, Пернишко. Завършил висшето си образование в Киев, Украйна, Иванов работи последователно като редактор, програмен ръководител, наблюдател в Българската национална телевизия, редактор в предприятията „Българска анимация“ и „Българско видео“. След 1990 г. до началото на новия век живее предимно в чужбина. 

Сред по-известните му книги са „Влюбени очи“, „Спомен за мълчанието”, Азбука на чувствата”, „Ехо от залеза”, „Изчезнал остров”. Превел е повече от 25 книги от руски, украински, белоруски, сръбски и английски език. 

През ноември 2019 г., в София Захари Иванов основава първата Асоциация на писателите от Югоизточна Европа, която свързва автори от 14 държави. По време на учредителното събрание на организацията, той коментира, че целта е да се прескочи преградата, която спира разпространението на литературата от Балканите. „Искаме всички да се чувстваме заедно. Написаното на гръцки остава непознато за нас. В Италия пък не подозират за много български автори“ – обясни тогава идеята си Захари Иванов.

И оценката не закъснява. Една от наградите на Международния фестивал на филмовото изкуство „SEE A PARIS FF“ е за него и се присъжда именно заради усилията на българина да гради мостове между културите на страните от Югоизточна Европа.

Поредно отличие добавя в богатата си колекция и писателят Анжел Вагенщайн - за цялостно творчество и принос към балканското кино. 

Джеки, както още е известен творецът, е автор на 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в няколко държави. Филмът му "Звезди", заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е носител на Специалната награда на фестивалното жури в Кан. Сред най-известните му екранни произведения са "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I". През 90-те години на ХХ век се отдава на писателска дейност, като издава романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два от които са с международни отличия. Книгите му са преведени на френски, английски, руски, немски, испански и италиански език.  

Анжел Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, поканени от президента на Франция Франсоа Митеран на знаковата среща във френското посолство в България през януари 1989 г. Участник е в Кръглата маса и е депутат в седмото Велико народно събрание, произвело последната българска Конституция. Носител е на орден "Стара планина" и на френското звание "Офицер на Ордена за заслуги към нацията", създаден от генерал Шарл дьо Гол. 

Сега към поредицата отличия се добавя и наградата за цялостен принос в балканското кино от Международния фестивал на филмовото изкуство “South East European film festival – SEE A PARIS FF”.