Преди няколко години на българската джаз сцена се появи забележителен саксофонист. Младият испанец веднага спечели публиката с таланта си да „влиза“ бързо в различни проекти без да губи своето оригинално музикантско присъствие. Днес той свири с най-известните български джаз изпълнители, а през последните два сезона е част от Биг бенда на БНР.

„Щастлив съм в България, имам приятели, с които споделям музика и интересни разговори. Малко е да кажа, че харесвам хората, природата, българското лято, храната. Най-много обичам минералните извори, а те са из цялата страна, дори в центъра и околностите на София“ – казва Арнау Гарофé-Фарàс.

Роден близо до Барселона, той се занимава с музика от дете. Свири на различни инструменти, но единственото, което го впечатлява, е тембърът на саксофона. След дълги молби родителите му най-после отстъпват и на 16 г. вече има собствен саксофон.

Няколко месеца по-късно Арнау получава и първата покана за официално участие у нас – в проект на Петър Георгиев (Пешо Китарата). Макар да има много авторски пиеси, които би могъл да обедини в собствена програма, саксофонистът все още предпочита проектите, в които участва през последните години.

„Първият е Jazz Cats на барабаниста Христо Йоцов. Той е нещо като мой баща в България. С „Котките“ съм повече от три години. Между нас има много добра енергия и „сценично разбирателство“. Имахме доста концерти − в България, в Барселона, в Букурещ…

Свиря и с Ritmos Negros – афро-перуанска програма, представихме я на фестивала A to Jazz, на Gladstonbury Festival в Англия.

Участвам и в „Екология“ на контрабасиста Димитър Карамфилов, свиря и с известния тромпетист Мишо Йосифов. В момента съм част от MONTUNO.BG, лидер е Краси Желязков (създател на групата „Балкански коне“, която стана известна в Европа), където се съчетават джаз и български фолклор. Много добре се чувствам сред музикантите от Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев. Щастлив съм с всички приятели тук и с тяхната музика.“

Едно от „българските приключения“ на Арнау е нашият фолклор. Изучава го по свой начин.

„Като музикант винаги се стремя да разширявам своя хоризонт. Искам да навляза по-дълбоко в българския фолклор и затова сега се уча да свиря на кавал. По време на карантината най-после имах време да се упражнявам. Ако трябва да сравня с инструментите, на които съм свирил, мисля, че кавалът е най-трудният. Уча повече сам, но моят добър приятел Недялко Недялков – солист на Оркестъра за народна музика на БНР, ми дава съвети.“

Музикантът е убеден, че българската фолклорна традиция пази неподозирана дълбочина и мъдрост и трябва да намери своите достойни продължители сред младото поколение. „Това е нечувано богатство. Не става дума само за неравноделните размери. Да, те са трудни, но можеш да ги научиш. Маниерът на изпълнение, орнаментиката – те носят истинския колорит и характер на българската народна музика. Трябва да се слушат старите изпълнители, но те остават все по-малко. Както и майсторите на народните инструменти, а всичко това е неотменима част от традицията.“