През 1965 г. един учител по биология от Асеновград се натъква на гигантски скелет в района на село Езерово. По време на лятна експедиция със свои ученици Димитър Ковачев открива най-добре запазения в света дейнотериум, чиято исполинска осанка днес посреща гостите в Музея по палеонтология и исторична геология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Храмът на паметта, какъвто би трябвало да бъде всеки университет, пази свидетелства за присъствието на бляскави умове от различни дялове на познанието. Ала едва ли някой е предполагал, че под купола на Северното му крило се подслонява място, което връща времето в праисторията.
“Музеят по палеонтология и исторична геология започва с една малка сбирка от експонати, събирани предимно от първия български геолог проф. Георги Златарски – разказва д-р Светлозар Сеферинов, палеонтолог и уредник на музея. – В началото колекциите са били купувани от чужбина, за да могат студентите да се запознаят с основните животински групи. Впоследствие с утвърждаването на нашата специалност “Геология” постепенно се събират различни вкаменелости. Почти всички образци, които се съхраняват в музея, са от България, а някои от откритите за първи път у нас дори носят български имена. Имаме добре представени флора и фауна – сред тях най-многобройни и добре изучени са амонитите. Разбира се, имаме и колекции от други организмови групи като белемнити и корали. Във фоайето на музея пък са разположени останките от бозайници, разпространени някога по нашите земи.”
Четириметров скелет със зейнала паст, гигантски бивни и нозе, наподобяващи стъпала на птица, респектира, щом погледнеш през решетката на музея. Гордостта на палеонотолозите – дейнотериумът, е от семейството на хоботните и представлява около 45-годишен екземпляр, живял преди 10 млн. години в края на последната ледена епоха.
“Дейнотериумът е един от малкото експонати по света с такава степен на запазеност - 90%, и това го прави уникален – казва д-р Светлозар Сеферинов. – Скелетът му е открит случайно и след дългогодишна работа по неговото почистване и препарирането му е изложен в музея. Дейнотериумът е тревопасно животно, родственик на съвременните слонове и по някои черти си прилича с тях. Открити са немалко части от негови скелети, зъби, бивни.”
Когато праисторически видове са обитавали нашите земи, климатът тук е наподобявал този в афиканската савана. Затова и те станали предшественици на животните, които в момента са разпространени на африканския континент, обяснява още ученият.
В отдела с бозайници могат да се видят останки от древния кон хипарион, фосили на мамути, мастодонти, ананкуси, зиголофодони, както и части от скелетите на древни носорози, жирафи, диви прасета, хиени, прилепи. Един от най-интересните експонати е почти изцяло запазеният скелет на делфин, намерен край морския ни град Балчик. Образци на вкаменени растения и фосилни първаци (организми с микроскопични размери) също са сред ценните екземпляри в палеонтоложката експозиция.
Музеят разполага и с богата колекция, свързана с геологията. В него се съхранява най-богатата българска колекция от геоложки карти, а в най-старите от тях информацията засяга далечни територии от сегашните граници на страната ни.
Експозиционните зали съхраняват повече от 200 хил. експонати, но продължават да попълват своите колекции благодарение на учените палеонтолози. “Вкаменелостите и фосилите са образци с национално значение, защото показват какъв е бил животинският и растителният свят по нашите земи милиони години назад”, казва още д-р Светлозар Сеферинов и препоръчва на всеки човек да се отбие под купола на университета поне веднъж.
Снимки: gpff.gea.uni-sofia.bg / Музей по палеонтология и исторична геология
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..