Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Колко ще ни струва хлябът?

Тази година стопаните отчитат по-слаба реколта от пшеница

Снимка: БГНЕС

Жътвата на пшеница е към края си, но заради климатичните условия очакваната реколта в България ще бъде с 1,5 млн. тона по-малко от предходната година. Логичният въпрос, който си задаваме, е дали хлябът ще поскъпне.

4,5 млн. тона е очакваното количество произведена пшеница при 6 милиона през м.г. Това показва равносметката от прибраното до момента над 95% зърно.


„Ниските добиви на пшеница са притеснителни, но те ще повлияят на количеството на износа, тъй като страната ни изнася ¾ от своята реколта – казва Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в интервю за БНР-Радио Шумен. – Що се отнася до вътрешното потребление, което се нуждае от 1 млн. тона пшеница за производството на хляб и на тестени и сладкарски изделия, не мисля, че ще имаме притеснение. По правило пшеницата с най-добри хлебопекарни качества остава у нас.”

Заради предупреждението на ООН, че се задава недостиг на основни хранителни продукти за човечеството, борсовата цена на пшеницата в момента се покачва.


„Не мога да дам прогноза за цената на хляба, първо, защото всеки хлебопроизводител има собствена себестойност и, второ, ние не можем да коментираме каква ще бъде цената на този основен хранителен продукт – добавя Мариана Кукушева. ‒ Пазарът чрез конкуренцията регулира най-правилно баланса между търсенето и предлагането. Рано е да говорим за цени и защото работим с миналогодишната реколта. Ползването на новата реколта ще започне през октомври. Дотогава ще видим какво ще се случи с цената на електроенергията и на петрола, тъй като тя се отразява върху себестойността на хляба.”

Мариана Кукушева изтъква и че в цената на един хляб се влага между 35 и 40 на сто човешки труд. А в момента всички увеличени разходи, свързани с въвеждането на извънредния режим на работа заради епидемията, са за сметка на производителите. Въпреки това от началото на кризата хлебарите не са оставили нито един потребител без хляб, дори в най-отдалечените места. Има ли обаче фалирали фирми?

Доста дълъг период останаха затворени малките пекарни и сладкарниците от семеен тип, и то в областните градове – отговаря Мариана Кукушева. – В момента всички те отново са отворени. Иначе обявяването на несъстоятелност е тежка процедура, която минава през съда. Засега нямаме информация за фалирали членове на нашата организация, а тя представя 93% от фирмите, работещи в хлебопроизводството и сладкарството.“

За разлика от честните хлебопроизводители, сивият сектор не е пострадал от кризата.

„Даже мисля, че сивият сектор доста уютно работи, тъй като контролът е изключително занижен – обяснява Мариана Кукушева. Очакваме по-голям контрол от страна на държавата, но не го получаваме, може би защото Агенцията по контрол и безопасност на храните има много задачи, свързани с голямата тема „Храни”. Възлагаме огромна надежда за борба със сивия сектор и върху новия Закон за храните. Осветяването на тази част от бизнес веригата би могло да гарантира, от една страна, абсолютна безопасност и качество на произвежданите продукти, а, от друга, осветяване на пътя от производителя да крайния потребител или търговец.”

От Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите се надяват много сиви обороти да излязат на светло. „Но за целта трябва да има изключителен държавен контрол”, подчертава неговият председател. Представителите на бранша очакват също така нормативната уредба за прилагането на Закона за храните в най-кратък срок да бъде подложена на публично обсъждане.


Снимки: БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Нов български университет представя специалностите си с възможност за обучение на френски език

Едно от висшите училища у нас, което предлага специалности с възможност за обучение на френски език, е Нов български университет (НБУ). Сред тях са "Политически науки" и "Приложни чужди езици за администрация и управление (на английски и втори чужд..

публикувано на 26.06.24 в 11:00
Снимка: facebook.com/groups/mursalevo

Как Европейското първенство по футбол оживи селски площад в България

"Много малко му трябва на човек, за да създаде условия за това да бъдем заедно" – думите са на младия Станислав Грозданов и се превръщат в движеща сила за "събуждането" на едно българско село в разгара на футболното лято на Стария континент. Само на..

публикувано на 26.06.24 в 10:25

Виктория Томова ще играе на четвъртфинал в Бад Хомбург

Най-добрата българска тенисистка Виктория Томова достигна до четвъртфиналите на турнира на трева WTA 500 в Бад Хомбург. Тя извоюва трета поредна победа в германския град – една в квалификациите и две в основната схема. Виктория Томова..

публикувано на 26.06.24 в 08:51