Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Магда Пушкарова - чародейката на Странджа планина

Снимка: Петър Папакочев

„Когато ти е най-мъчно, помисли си за някое песне“ – тази майчина заръка се оказва съдба за именитата ни певица. Родена е преди 100 години, през април 1920 г. в Малко Търново. Детството ѝ преминава през „пеещата школа“ на семейството и родствениците, бежанци от Одринска Тракия. С нежния си, леко приглушен глас тя разказва за прокудените от родните места българи, за странджанските герои - Петко войвода, Индже войвода, Георги Кондолов, за нестинарите…„На сцената не излизах аз. Излизаше нашата Странджа – героична, поетична, нашата родна планина“- споделяла приживе Магда Пушкарова.

През 1944г. авторитетно жури я одобрява да пее „на живо“ в ефира на Националното радио. Именно тя настоява пред радио колегията да се издирят още певци и песни от Странджа. Дава идеята да се организира прослушване в родния ѝ край. Така през 1960г. се провежда Първият национален събор-надпяване „Странджа пее“ в с. Граматиково, Бургаско. Тя е сред първите певици в Ансамбъла за народни песни и танци – София, поканена лично от Филип Кутев още в годината на основаването му (1951 г.). Паралелно записва над 100 странджански песни за фонда на Националното радио.

Голямата ни изпълнителка дължи своята популярност и на концертните си участия с групите: “Наша песен“, “Седянка“, „Българска песен“, с които обикаля из цяла България и радва многобройната си публика. Има издадени 7 дългосвирещи плочи и изяви в над 25 страни. Магда Пушкарова е автор на мемоарна книга за живота и творчеството си. През 2005 г. е удостоена с наградата „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал в Бургас за цялостен принос. През 2006 г. фолклористът ст.н.с. д-р Михаил Букурещлиев издаде посмъртно сборника „Чародейката на Странджа“, събрал 86 нотирани песни от репертоара на именитата ни певица.

Магда Пушкарова помогна на мнозина свои следовници да поемат по пътя на професионалното странджанско пеене. Един от тях е Манол Михайлов, който с признателност си спомня за нейните съвети и уроци:

„Магда ме прие като неин син. Послушах дядо си Манол, който ми каза като отида в София, да ѝ се обадя и да кажа, че искам да пея като нея. Така и стана. Без да ме познава, тя отговори: „Идвай утре вечер и готви песни за радиото“. Искаше да стана неин последовател и се превърна в мой учител.

Манол МихайловКогато бяхме заедно, винаги пеехме. Вървим веднъж от пл. „Славейков“  към дома ѝ на ул.“Иван Шишман“ и пеем - така научих „Градю на Станка думаше“. Аз я наричам моята „песенна майчица“ и „песенната история на Странджа“. Казваше ми: „Манолчо, чаках да излезе певец от Странджа, за да му дам мелодии, които пасват на мъжки глас.“ Подари ми около 30, сред тях са „Песен за Кондолов“, „Васил  в село влизаше“, „Песен за капитан Петко войвода“ („Думат ми Петко хората“). Тя искаше да пея и рецитирам бавните образци. Казваше ми: “Когато не съм сред живите, моля те, споменавай името ми и песенния ми дух“. Не само ми даваше уроци по пеене, но ме съветваше как да се държа на сцената. Без Магда Пушкарова едва ли щях да стана известен певец. Тя ме вдъхновяваше, влюбен съм в песните ѝ. Завинаги ще остане голямата странджанска, голямата българска певица.“

Снимки: Петър Папакочев, Ани Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"За красивите неща" – още едно позитивно послание на Любо Киров

Любо Киров продължава да пее за красивите неща – дори това е заглавието на най-новата му песен. Зад позитивните послания стоят авторът на текста Любо Киров и Боян Христов, който е написал музиката. В аранжимента китаристът Ангел Дюлгеров е оставил..

публикувано на 02.06.25 в 10:15

Звезден концерт на 1 юни – група "Бон-Бон" празнува три десетилетия

Създадена през 1995 г. от Рози Караславова, за последните три десетилетия Вокална група "Бон-Бон" си изгради име на професионална школа за малките (а вече и по-големи) певци, предлагайки обширен репертоар със съвременно звучене. Сега формацията..

публикувано на 31.05.25 в 10:15

"Драгана и славеят" на Филип Кутев като мост между фолклора и класиката

Именитият композитор, диригент и фолклорист Филип Кутев създава емблематичен синтез между българската народна и класическата музика. Началото е сложено през 1951 г., когато е основан Държавният ансамбъл за народни песни и танци (днес Национален..

публикувано на 30.05.25 в 10:15