На 27 юли, редом със Свети Климент Охридски и Светите Седмочисленици, Православната ни църква почита паметта и на Свети Великомъченик Пантелеймон. Името му означава всемилостив. Светецът бил известен сред народа като лекар и лечител, помагал безкористно на бедните и болните.
След като приел християнско кръщение, получил дара на лечителството и чудотворството, Свети Панталеймон бил убит през 305 година по времето на император Максимилиан след жестоки мъчения.
Днес много български църкви и манастири носят името на свети Пантелеймон. Светецът е патрон и на голям брой болници, медицински центрове и други здравни заведения.
Сред народа той е известен и като Пантелей, Воден Панталей, Пантелей пътник... Някога е съществувала представата, че в деня на Свети Панталеймон щъркелите и лястовиците започвали да се събират на ята и да се подготвят за дълъг полет към топлите страни.
Вярва се и, че Свети Пантелеймон предпазва хората от болести и може да лекува болните. В Странджа някога на този ден болните палели свещи по смокиновите дървета, събирали росата от листата им и я пиели за здраве. В Белоградчишко пък имали обичай да „изваждат“, да прогонват лошите болести - чума, шарка и други инфекциозни заболявания.
Култът към светеца е свързан и с народните представи, че той е покровител на летните бури, поройните дъждове и наводненията. Затова е наричан и „Воден Пантелей“. В миналото жените приготвяли пити и ги раздавали в негова чест, за да няма градушки, бури, наводнения...
Имен ден празнуват Панчо, Пантелей, Пано, Панка, Панто и др.
Съставил: Красимир МартиновЗа поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..