На 6 август Българската православна църква отбелязва Преображение Господне – една от най-светлите дати в календара. Според евангелските текстове, на този ден Христос разкрива пред трима от своите ученици божествения си произход.
„На планината преобразил се,
учениците Ти видяха Твоята слава, Христе Боже,
доколкото можаха,
та когато Те видят на кръста,
да разберат Твоето волно страдание
и да проповядват на света,
че Ти наистина си сияние на Отца.“
Какво събитие припомнят празничните песнопения, изпълнявани в българските храмове на Преображение Господне.
Както е известно от църковните писания, Христос се опитвал да подготви последователите си за своите страдания. Казвал, че предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците му се изпълвали със скръб от тия думи. За да укрепи вярата им и да им даде кураж, Христос взел със себе си Петър, Яков и Йоан, изкачил се с тях на Таворската планина близо до Галилея. Както имал обичай, отдалечил се и започнал да се моли, а учениците заспали. Когато се пробудили, видели Исус преобразен – лицето му светело като слънце, а дрехите му станали бели като сняг. С него, сияещи в слава, били Мойсей и Илия. Появил се облак, който прибрал старозаветните пророци, а от него се чул глас: „Този е моят син възлюбен, в когото е моето благоволение! Слушайте Него!“ На връщане от планината Христос забранил на учениците си да говорят за случилото се до неговото възкресение.
Преображение Господне се пада в средата на Богородичните пости. На този ден вярващите се причастяват, а на празничната трапеза се позволява риба. Църковна и народна традиция е на Преображение да се носи в църквата грозде, където свещеникът го благославя с молитви и прекадява. След това се раздава за здраве. Според народните вярвания, от този ден нататък лятото се „пречупва“ и тръгва към есента. Всичко се преобразява - водите в изворите и реките изстиват, дните и нощите са все по-хладни. С Преображение Господне са свързани още редица вярвания и обичаи, за които можете да прочетете тук.
Снимки: БГНЕС
На 6 април тази година Православната Църква отбелязва Пета Неделя на Великия пост, посветена на преподобната Мария Египетска. Почитат я и православни, и католици, и англикани. Нейният живот е пример на удивителна метаморфоза от обикновена..
Лули от края на XVII, от XVIII и началото на XIX век и традицията за отглеждане на тютюн в България са представени в най-новата експозиция на Археологическия музей в Бургас. "Такива лули се намират често на територията на съвременна..
На 5 април православните християни отбелязват Акатистна събота – петата събота от Великия пост. Този ден е посветен на почитането на Пресвета Богородица и Църквата е отредила да се отслужва Малко повечерие с канон към Пресвета Богородица и..
Днешната неделя, 13 април, отбелязваме светлия празник Вход Господен в Йерусалим, известен още като Връбница и Цветница заради върбовите клонки..
Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос е последната преди Великден . Тя е и най-строгата в края на дългия Велик пост,..
От днес, 14 април, започва Страстната седмица, последната от земния път на Спасителя. Наречена е така заради страстите Христови – нечовешките..