Народът ни нарича днешния ден Голяма Богородица и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. Всяка година на 15 август към църквите и манастирите в България, носещи името на Богородица, се стичат хиляди вярващи, а някои от богомолците в навечерието на празника остават да преспят в храмовете.
Всяка година, в средата на жаркия август чудотворната икона на Пресвета Богородица „Троеручица” привлича стотици поклонници в Троянския Балкан. След Божествената литургия, от светата обител тръгва литийно шествие с чудотворната икона до малък параклис в местността "Могилата", където светинята била донесена за първи път от странстващи монаси. Там се отслужва водосвет, а после всеки от дошлите има възможност да се поклони пред образа на Божията Майка.
Прочутата чудотворна икона на Св. Богородица „Троеручица” е смятана за покровителка на българите, а Успение Богородично е храмов празник на Троянския манастир.
По традиция големи Богородични тържества се провеждат и в Бачковския и Рилския манастир, където се намират другите две от най-известните чудотворни икони на Приснодевата у нас. В този ден морската ни столица Варна също отбелязва своя празник, а в редица села из страната се провеждат събори.
Св. Богородица напуска земния свят с радост, озарена от сиянието на Божествения си Син. Без никакво страдание, сякаш унесена от сън, тя предала в ръцете Му безсмъртната си пресвета душа. За целия християнски свят тя остава нежна и любяща майка-закрилница, която седи до своя Син и се застъпва за молещите се с вяра. В съвременния свят преклонението към Богородица не стихва. Не случайно най-много са и чудотворните икони с нейния лик, за които се смята, че изцеляват дори безнадеждно болни. Образът й изпълва с надежда вярващите, че искрените им молитви са чути и Божията майка ще им помогне.
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..
В многовековната ни църковна традиция миряните винаги са посрещали новия свещенослужител или владика с възгласи "Достоен". Така те показват уважението си, с надеждата той мъдро да води паството към духовно спасение. Не така обаче беше посрещнат от..
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание,..