На 1 септември се навършват 160 години от излизането през 1860 г. на първия брой на вестник „Дунавски лебед” в Белград. Създател на седмичника е именитият български революционер Георги С. Раковски. Това е второто печатно издание, списвано от създателя на Първата българска легия. Заедно с „Българска дневница” (26 юни - 30 октомври 1857), „Дунавски лебед” поставя началото на българския революционен печат.
В излезлите 62 броя на вестника, Раковски публикува 187 статии, прегледи, фейлетони. Във изданието системно се отбелязват факти, които представят истинското положение на българския народ в поробена България и се поставя категорично въпросът за независима българска национална църква.
„Дунавски лебед“ отразява и национално-революционните прояви в чужбина. Част от статиите са отпечатвани и на френски език, за да стигнат до международната общественост. От страниците му Раковски посочва, че българите не трябва да чакат помощ отвън и постепенно излага и една от най-важните си мисли ‒ Българският въпрос може и трябва да бъде разрешен единствено чрез национално въстание. В един от броевете, под заглавие „Общи въпроси на старобългарския и книжовен език, на основание на които, ако се решат, трябва да се поправи днешния книжовен език“, Раковски обосновава необходимостта от реформа в родния ни език. На голямоформатните страници на вестника своето място намира и откъс от поемата „Горски пътник“, създадена от Георги С. Раковски през 1857 година.
Материални затруднения възпрепятстват печатното издание и последният брой на „Дунавски лебед“ излиза на 24 декември 1861 г.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: nationallibrary.bgКак е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..