Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По следите на тайните тракийски светилища в Родопите

Снимка: Мария Маркова

Десетки светилища от зората на човечеството са разпръснати в най-затънтените кътчета на Родопите. За тях обаче се знае твърде малко.  Причината – те са притихнали сред  камънаци и храсталаци, далеч от туристическите маршрути и хорското любопитство, а немалка част дори не са проучени от археолозите. Затова пък местните хора са запознати с тези хилядолетни структури и ги възпяват в своя фолклор и легенди. Така се ражда инициативата за популяризиране на тайните тракийски светилища в района на Велинград.

Идеята е на двама млади велинградчани – брат и сестра. Мария и Петър не са историци по професия, но ентусиазмът и любопитството ги отвеждат до най-недостъпните места на планината, където попадат на уникални находки. „Започнахме да издирваме информация за тези обекти от местните хора, консултирахме се с археолози и стигнахме до извода, че това богатство не трябва да остава скрито от останалия свят!“ – казва Мария Маркова. Според нея в района на Велинград има 68 древни структури. Повечето от тях са неизвестни на науката.

Това са предимно тракийски скални светилища. Говорим за период от преди 3500 – 4000 години. В тях има запазени обредни ями, шарапани, долмени, пещери – утроби – разказва Мария. Попадаме на зидове със суха зидария, характерна за този период , както и на огромно количество керамика. Всичко това е дело на човешка ръка преди хиляди години.  В последния месец самите ние случайно се натъкнахме на 3 неизследвани структури.


Най-любопитната от тях е един саркофаг. Върху него има издълбани знаци.
Официалната наука твърди, че траките са нямали писменост, но въпреки това все повече намираме артефакти, върху които се различават неразгадаеми знаци. За жалост саркофагът е счупен - най-вероятно от иманяри. Всъщност повечето обекти в района са разкопани от тях, но все още не са изследвани от археолозите. Друг пример - попаднахме на обредни вани дълги 2 метра и широки метър и половина. Никой не знае за какво са служили. Може би са били използвани за религиозни ритуали от тракийското племе беси, обитавало тези земи? “

Значителна част от тези обекти са terra incognita за официалната наука. Това обаче им придава още по-мистичен ореол.

В очакване да бъдат открити и проучени, притаените в сърцето на планината структури, възпламеняват въображението не само на учени, но и на приключенци. Тръпката да се почувстват откриватели на един изгубен свят ги отвежда в района на Велинград, а там ги очакват Мария и Петър.

Ние правим исторически сафарита по пътя на траките – разказва Мария. Организираме превоз, осигуряваме гид, който ги придружава до дадено светилище. Там, на място, им разказваме абсолютно всичко, което знаем за обекта. Идват най-вече млади хора - те са изключително добре осведомени за историята ни. Освен това се интересуват от енергията на тези места, тъй като местните до ден днешен ходят и се лекуват там.


Голяма част от хората, които се интересуват от маршрутите са българи, живеещи в чужбина. Само за миналата година успяхме да докараме сънародници, живеещи в 15 -16 държави. Тези хора се завръщат всяка година с една единствена цел - да покажат на децата си хилядолетната история на България “.

Снимки: Мария Маркова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България предлага на Qatar Airways да пусне чартърни-полети Варна-Доха

Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...

обновено на 07.11.24 в 13:12

Красивото село Ковачевица, което не се променя

Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..

публикувано на 30.10.24 в 09:50
 Църквата

Бял бор на повече от 500 години пазят жителите на родопското село Пчеларово

В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..

публикувано на 20.10.24 в 09:05