В средите на нашите народни музиканти Тодор Тодоров е истинска легенда. Познанията му за българския фолклор, особено за изпълнителското изкуство, респектират дори най-задълбочените изследователи. Той няма нито научни титли, нито дори специално образование. Всичко е научил сам – от записи и концерти с народна музика, от самите изпълнители, от сборниците с народни песни на братя Миладинови, на фолклористите Васил Стоин, акад. Николай Кауфман… И – не на последно място - от работата си като административен директор на ансамбъл „Филип Кутев“. Притежава забележителна колекция от ленти, грамофонни плочи, аудио касети, компактдискове, снимки и публикации.
Безусловната му любов към народната музика пламва още в детството, за да прерасне в страст, на която се посвещава безрезервно.
„Роден съм в с. Петелово, разположено на границата на Тракийската низина и Родопите, на равно разстояние от Хасково и Кърджали – споделя Тодор Тодоров. – Когато имаше празник, всички от селото се събираха в местността „Света Троица“. Винаги имаше музика. В моето село пуснаха тока през 1959 г. Преди това ходех в читалището да слушам радио на батерии и научих доста за големите ни певци: Вълкана Стоянова, Борис Машалов, Мита Стойчева, Лалка Павлова, Атанаска Тодорова. Гимназия учих в Кърджали и там започнах да купувам всички плочи с народна музика, които излизаха. Чак през 1970 г., като студент в Москва, си купих грамофон. Дотогава само колекционирах.“
„Преди да отида в ансамбъла – спомня си той – познавах всички певци, танцьори. Вече 16 години съм там. Винаги съм се стремял да следя новото в жанра. Още от съвсем млад. Навремето имаше един магазин на ул. „Съборна“. Видях една плоча, на корицата снимка на Вълкана Стоянова с цветна носия и толкова молих магазинерката да ми я свали от витрината, но не ми я даде. После се запознах с Вълкана и тя ми подари същата плоча. Нещо отвътре ме е карало да ходя, да търся, да се моля дори. Правил съм записи с магнетофон на всички изпълнители на народна музика из цяла България и постепенно съм се запознавал с тях. От 1966 г. не съм пропускал нито един концерт на ансамбъл „Ф. Кутев“.
През годините Тодор се утвърди и като изключителен познавач на фолклорните области, и като специалист в историята на народните песни и мелодии. Редовно следи и познава уникалния фонд с народна музика на БНР. Като част от жури на различни фестивали и конкурси, той насърчава лауреатите да записват репертоара си в студио. Вълнуващи са срещите и познанствата му с певци и инструменталисти от всички поколения, които търсят неговата подкрепа и съвети. Поддържа връзка и с много чуждестранни изследователи на фолклора ни. А спомените му са необятни. С часове може да разказва за познатите си изпълнители, за Филип Кутев, както и за близкия си приятел – забележителния кларинетист проф. Петко Радев.
„С него (Петко Радев) не изпускахме събора в Стамболово, който се провеждаше три дни, от тъмно до тъмно. Тези надсвирвания бяха много популярни, състезаваха се най-добрите сватбарски оркестри. През 1987 г. имаше две първи места –„Тракия“ на Иво Папазов и „Младост“ на Иван Милев, на второ беше „Хоро“ на Васко Първанов, а на трето -„Орфей“ на Георги Янев и „Канарите“ на Наско Стоев. Тези пет оркестъра направиха два исторически концерта в зала „Универсиада“. Пристигнаха хора от цяла България, нямаше билети, напливът беше страшен. Дори имаше конна милиция като на голям футболен мач. След това тръгнаха из цялата страна. В началото специалистите не тачеха сватбарските оркестри, но тогава те направиха голям „бум“. Сега младите продължават да издават албуми с народна музика. Затова съм оптимист - докато я има България, ще я има и народната ни музика.“
Приповдигнато настроение, блясък в очите, весели и усмихнати хора, красиви български песни и танци белязаха началото на Първия събор на българските фолклорни състави в чужбина, който беше открит снощи във великотърновското село Арбанаси...
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..