Стъпили върху модерното познание от европейските университети, дипломираните аптекари по нашите земи хвърляли око и в старите лекарственици. И докато през 19-и век полагали основите на науката фармация, те все още се уповавали на даровете от природата – билки, минерали, естествени мазнини.
През 1872 г., дипломираният във Виена лекар Сотир Антониади открива една от първите аптеки в Пловдив. В приземието на възрожденския си дом в Стария град той забърквал лекове на основата на народната медицина, но и създавал нови лекарствени форми като таблетки, хапчета, глобули, свещички.

Днес старинната аптека е превърната музей “Хипократ”, който разказва историята за прохождането на модерната фармация от края на Османската империя и първите десетилетия на новоосвободеното Отечество. Сбирката е дело на група пловдивски фармацевти от 80-те години на миналия век, обиколили Южна България, за да съберат автентични експонати и да пресътворят духа на мястото.
"Медикаментите са се приготвяли в аптеката само от натурални продукти без никаква синтетика - разказва, екскурзовод в общинския институт "Старинен Пловдив". – И макар фармацевтите вече да са ползвали рецептурници, изпълнявайки дозите до последния милиграм, те са били наясно с традициите, прилагани от лечители, знахари и билкари. Лечебните свойства на растенията са били познати още от древността, за което свидетелства едно съчинение на Псевдо-Дионисий Ареопагит.”
За да придобият европейско образование, бъдещите фармацевти трябвало задължително да чиракуват няколко месеца. Благодарение на това изискване на университетите, в гилдията не попадали случайни хора, тъй като предварително изпитвали дали работата ще им легне на сърце.
“Малко след Освобождението в Източна Румелия, цената на лекарствата се е определяла в правилник – продължава разказа си Таня Йорданова. – Т.е. аптекарят не е можел да слезе нито по-надолу, нито да прескочи границата й. При всяко нарушение е следвала глоба и дори се е предвиждало затваряне на аптеката. Но повечето хора, освен че са били изключително стриктни в приготвянето на лекарствата, са имали и висок морал. Така че фармацията не е била търговия.”
Едно-единствено стъпало деляло улицата от помещението, в което д-р Сотир Антониади преглеждал болните и после им предписвал лек. Първият етаж в някогашния му дом сега приютява търговско помещение и малка стая, наречена ахтарница, с прибори и съдове за направата на лекарства. А на горния етаж се разполага същинският музей, с един от най-интересните си експонати – т.нар. царска вазерия от 1890 г. с порцеланови буркани, в които се приготвяли илачите за семейството на цар Фердинанд.
"Най-много се гордеем с един лекарственик, който се смята за първата печатна медицинска книга у нас на църковно-славянски език– добавя Таня Йорданова. – Той е отпечатан през 1845 г. в Букурещ и съдържа две части – първата е с молитви, а втората с медицински рецепти. Има хипотеза, че в книгата са включени лечебните предписания на Св. Иван Рилски 9, но по-вероятно е с тях да си е служил Неофит Рилски. Друг интересен експонат е една аптекарска везна, изработена във Виена, с императорския знак орел с разперени криле. В колекцията ни се намира и “прадядото” на пречистващите кани - керамичен филтър за пречистване на вода на принципа на активния въглен, произведена през 1830 г. в Манчестър. Но може би най-интересният ни предмет е американската метална сметководна каса, от втората половина на 19-и век, представляваща касов апарат с клавиши на кирилица. Съхраняваме и един по-късен експонат – параван с оригиналните карикатури на Борис Димовски."
Старинната аптека просъществувала до 20-те години на миналия век. Ала все още можем да откъснем свежа билка от градината, в която докторът подбирал някога най-лековитото растение за страданието на своя пациент.
Снимки: БГНЕС, Facebook / Plovdiv Old town official
Той не приема за себе си определението "апостол" или "мисионер", макар че за мнозина е точно такъв – пратеник Божий в света, да благовести Неговото Слово. Става свещеник в родната си Видинска епархия . В Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ..
Н а 27 октомври почитаме св. мчк Нестор и преп. Димитрий Басарбовски. Свети мъченик Нестор загива мъченически в 306 г. заедно със свети Димитрий Солунски. Тогава император Максимиан имал свой любим гладиатор Лий, който за забавление на..
През 1018 г. след половинвековна борба Първото българско царство е завладяно от Византия. Въпреки многото въстания на българите властта на Константинопол продължава почти два века. През есента на 1185 г. или началото на 1186 г. в Търновград е..
През 1018 г. след половинвековна борба Първото българско царство е завладяно от Византия. Въпреки многото въстания на българите властта на..
Н а 27 октомври почитаме св. мчк Нестор и преп. Димитрий Басарбовски. Свети мъченик Нестор загива мъченически в 306 г. заедно със свети..
На 26 о ктомври, Димитровден, възпоменаваме свети великомъченик Димитрий Мироточиви и преподобна Димитра Киевска (Доростолска)...