Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Младите българи:

Йона Лекова – архитект по душа

Снимка: личен архив

Не спирай да мечтаеш, но знай, че всяка мечта има своя цена. Думи, които дават увереност на младите да търсят своята реализация по криещите безброй неизвестни житейски пътеки. Сред тях е и младата архитектка Йона Лекова. Тя  спечели специалната стипендия „Кольо Фичето“, присъждана от фондация „Еврика“ за постижения в архитектурата и строителството. И това не е първата награда, която получава. Затова гледа с увереност и любопитство към всяко ново предизвикателство, с което я среща животът.

Още в пети клас, когато момчетата са сигурни, че ще бъдат новите футболни идоли, а момичета мечтаят за съдба на принцеса, Йона Лекова си се представя в ролята на успешен архитект. Вдъхновението от разгледана изложба на иранската архитектка Заха Хадид е достатъчен повод магията на архитектурата да я завладее за цял живот.

„Аз обичам да рисувам, винаги съм била много силна по литература, философия, стериометрия и геометрия, но алгебрата не ми се отдаваше с лекота – разказа пред програма „Христо Ботев“ на БНР 24-годишната студентка. Архитектурата за мен се превърна в нова среща, която ме е обогатила и ме накара да се преоткривам всеки ден по различен начин. За първи път правя нещата с такава страст и понякога се изненадвам как намирам толкова енергия да доизкусурявам всичко.”

Йона признава, че все още не иска да поставя граници пред себе си, а да продължи да контактува с архитекти от чужбина. От възможността да разшири кръгозора си и да разгледа в естествената им среда и контекст образци на европейската архитектура, вече се е възползвала два пъти по време на образователни пътувания до Италия и Хърватия. Докато е в Милано, Йона научава за постройка от жилищен комплекс в Германия, чиято архитектура позволява да бъде изключително функционална и енергийно ефективна.

„Една от сградите там беше изградена от панели, в които вирее водорасло. Докато фотосинтезира, то пречиства въздуха по-бързо от декари гора. Освен това създава биомаса, която може да бъде използвана и като гориво и така цялата сграда се издържа на базата на тези панели” - обяснява разпалено момичето.

Когато се връща в родината тя също създава подобен фасаден панел, по неин собствен дизайн.

Макар да е едва в началото на своя професионален път, архитектката формулира основните проблеми на градоустройството в България.

Това, което липсва в архитектурата у нас е отношението към контекста и изграждането на единна, хомогенна среда. Прекалено на парче се строи и липсва уважение към даденостите и заобикалящата ни среда. Необходими са такива сгради, които си партнират с околните, а не са модерни само за година или две. Трябва да са построени с мисъл, че ще останат във времето и ще бъдат припознати и обикнати от хората, за които са създадени.”

Най-важното според Йона Лекова е да вярваш, че творецът е такъв навсякъде, а архитектурата е начин да подобриш живота на другите. Именно затова мечтае да проектира сграда със значима роля в обществения живот у нас. Възможно е това да бъде и културно средище като музей, библиотека или арт център.

Съставил: Йоан Колев / По интервю на „БНР- Хр. Ботев“/

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35

Александра Карастоянова-Херментин се нарежда сред съвременните композитори, признати в цял свят

Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..

публикувано на 04.12.24 в 10:15
Нуредин Нурединай

Нуредин Нурединай от Гора: "Трябва да се върнем към човешките ценности и да опазим идентичността си"

Нуредин Нурединай  произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) .  В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..

публикувано на 24.11.24 в 20:15