Приключи тазгодишният археологически сезон на най-стария солодобивен център в Европа, датиращ от 5 – 4 хилядолетие пр. Хр. и превърнал се в първия праисторически град на континента. Обектът е разположен край днешния град Провадия и се проучва от години. Заради пандемията от Covid-19, това лято работата на археолозите започна по-късно, но пък сезонът се оказа изключително успешен.
Последната находка на проф. Васил Николов и неговия екип е масов гроб. Преди дни, докато проучваха дъното на басейн за изпаряване на разсол, археолозите попаднаха на 6 черепа, сред тях и на деца. Не се знае дали хората, погребани там са били убити при някоя от атаките срещу крепостния град, или става дума за вътрешни конфликти, свързани с придобиване на повече сол, която по това време се е използвала като валута.
Сред най-интересните находки на Провадия-Солницата това лято е и един уникален къснохалколитен артефакт. Древният керамичен предмет е с триъгълна форма и представлява антропоморфно изображение на човешко лице. Прилича много на маска. В горната й част има къси израстъци, подобни на стилизирани уши. Освен това предметът е с две дупчици, които най-вероятно са служили за окачване. Очите на маската са елипсовидни, изписани са вежди и е загатнат нос. Ала най-странното е, че въпросното човекоподобно лице няма и помен от уста, а мнозина го оприличават на … на извънземно в скафандър. Предполага се, че предметът е бил символ на висок статус в обществената йерархия.
Акцент на разкопките това лято бяха укрепителните системи на Солницата, както и селищната й част, в т.ч. две къщи, едната от които е била двуетажна, а обитателите й се „ширили“ на цели 400 кв. м.
Възникването на Солницата е свързано с най-голямото и единствено находище на каменна сол в тази част на Балканския полуостров. Благодарение на солта, жителите на древния град натрупват несметни богатства. Проф. Васил Николов свързва солното находище край днешна Провадия с още една уникална находка в района – Варненския халколитен некропол, където бе открито най-старото обработено злато в света, датиращо от същата епоха като Солницата.
Още за този уникален археологически обект, можете да прочетете в статията на Радио България Най-старият град на Европа край Провадия е бил „монетният двор” на Балканите
Текст и снимки: Венета Николова
Днес, 18 април, е Велики петък – най-скръбният ден за християнския свят. Нарича се още Разпети петък заради страшните страдания, които невинен Спасителят на човечеството изтърпял - бичуването, поруганието, разпъването и кръстната смърт. С..
Посланието е вярващите да се замислят дали и те не разпъват Христос чрез страстите и греховете си. Първо се пее тропарът "Егда славнии ученици..." и веднага след него се чете първото от равномерно разположените между отделните части на..
Атентатът в катедралния храм "Света Неделя" на 16 април 1925 година е най-гибелният терористичен акт в историята на България. По своята бруталност и преднамереност – на Велики четвъртък, няма аналог. В Страстната седмица преди век в..
В днешната неделя след Пасха, 4 май, Църквата чества светите жени мироносици , които присъствали при разпятието и погребението на Спасителя. Рано на..
На 3 май Православната църква чества паметта на светите мъченици Тимотей и Мавра , пострадали за вярата си по време на гоненията на император..