Голямата българска актриса Стоянка Мутафова (1922-2019), не слязла от сцената почти до края на земния си път, е завършила държавна театрална школа към Народния театър „Иван Вазов“ в София (1946-1947), но професионалното си образование получава в театралния отдел на Академията за изкуства в Прага през 1947-1949 г. След дипломирането си, Мутафова работи няколко години в пражки театър, преди да се завърне в родината си и да стане част от трупата на Народния театър, а след това и един от основателите на Държавния сатиричен театър.
„Чешкият“ период на талантливата актриса е може би една от най-слабоизвестните страни в нейната биография, независимо че точно по това време тя прави първите си, най-ентусиазирани стъпки на сцената. Много по-малко известно е обаче, че още десетки от най-големите имена в българския театър получават професионалната си умения зад граница.
„Преди идването на комунистическата власт през 1944 г., голяма част от тях завършват или са изпращани на специализации във Виена (Австрия), Прага (Чехия), а също във Великобритания, Франция, Германия. Това разказа пред Радио България Илко Ганев от Съюза на артистите в България (САБ). Той е един от авторите на издадения на български и английски език албум „Сто лица на театъра“. Книгата отдава почит към творци, които вече не са сред живите.
Не е случайно и че снимките на актьорите от онова време се доближават до качеството на световните образци – твърди още Илко Ганев, чиято идея е проектът да прерасне от книжен фото албум в дигитална уеб базирана платформа.
„Като стилистика и излъчване кадрите, които представяме в книгата, много приличат на старите, винтидж изображения на холивудските актьори от 20-те години на миналия век“ – казва Илко Ганев. „Това се е постигало чрез грима, прическите, позите и излъчването на артистите. Тогава изображенията са били поетични, магични и близки до приказния елемент.“
„Най-голямо предизвикателство се оказа изследователската работа. Тези сто артисти са изиграли безброй роли в множество представления, и трябваше да се синхронизират всевъзможни автори, както и заглавията на техните пиеси на английски език. Това се оказа колосален труд. Защото голяма част от тези артисти са играли пиеси, които навремето са били превеждани през руски и през други езици. В резултат се е получила абсолютна анархия по отношение на това кое как звучи на английски език. Т.е. големият смисъл на настоящия превод е в стандартизирането на имената на актьорите и заглавията на пиесите на английски език.“
„Сто лица на театъра“ е първото по рода си издание в България. Има над 500 фотографии, някои от които се показват за първи път. Те са архивите на САБ, най-големите театри в София и страната, както и от лични колекции.
Снимки: uba.bg и архив
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..