Малцина знаят, че под квартал на североизточния български град Девня лежат останките на един от стратегическите центрове на Римската империя - Марцианопол. Мястото привлякло вниманието на римляните с изобилното количество строителен материал и питейна вода.
Според легендата един ден римският император Траян спрял с войските си край девненските карстови извори, а сестра му Марциана изпратила прислужницата си за вода. Слугинята обаче изпуснала златния съд, но за всеобщо удивление той изплувал по-късно в близката река. Суеверните римляни приели това за благосклонен знак от боговете и императорът решил да основе град, наричайки го на прелестната си сестра.
През съществуването си Марцианопол станал арена на значими исторически събития и достигнал висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193–235). Градът бил организиран по образеца на гръцките и малоазийските градове с триумфална арка, храмове на божества от гръко-римския пантеон, библиотека, базилики, гимназион, амфитеатър с 3500 места.
За съжаление, през III-IV в. готите нанесли сериозни поражения на града. Още по-разрушителни се оказали нашествията на хуните век по-късно. А в края на VI в. аварите сложили край на съществуването на Марцианопол. Още за този внушителен град, основан през римския период на територията на днешна България, разказва публикацията “Марцианопол – градът с изумителните римски мозайки” от колекцията на Радио България.
Съставил: Диана Цанкова
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..