Рождество Христово или Коледа, е най-обичаният и дългоочакван празник от мало и голямо. Подобно на много други празници в България, и той е изпълнен с обреди и ритуали, някои от които се коренят столетия назад във времето.
В навечерието на 25 декември е Бъдни вечер, наричан в някои райони на страната Малка коледа или Кадена вечер. Тогава цялото семейство се събира около трапезата. И до ден днешен се спазва традицията на нея да се поставят само нечетен брой постни ястия.
В миналото празничната софра трябвало да включва всичко, което се произвеждало в домакинството - жито, фасул, ошав, туршии, чесън, мед, орехи и вино. В наши дни се разчита най-вече на супермаркета, но е въпрос на чест за домакинята да приготви задължителните за случая постни сърмички или пълнени чушки с боб, домашната баница и неотменната содена погача с една желязна пара за късмет и здраве. Прието е най-възрастният в семейството да разчупи обредната питка и да раздаде по парче на присъстващите. На когото се падне парчето с парата, той ще бъде късметлията в семейството през следващата година.
Някога в нощта срещу Коледа поставяли бъдник /специално дърво от дъб или круша/ в огнището и са гадаели каква ще бъде годината според това как гори.
Народът ни вярвал, че в полунощ небето се отваря и границите между него и земята се сливат. Тогава сред хората слизали душите на мъртвите. А когато удари полунощ, коледарите тръгвали по домовете, за да прогонят злите духове, които бродят навред. Сега тази традиция все още е жива в някои селища на страната ни.
Още за вълшебството на Бъдни вечер и Рождество в българската традиция ще научите в материала „Славите ли млада Бога“ от колекцията на Радио България.
Съставил : Венета Николова
Снимки: БГНЕС, архив
Любителите на сладките изкушения свързват град Русе с шоколадово-ореховото вълшебство, наречено торта "Гараш". На 13 септември в крайдунавския град ще се състои специалният празник, посветен на десерта, а вече е ясно и как ще изглежда логото на това..
Три дни в средата на юли се радват на специално внимание в българския календар. Това е най-топлото време в годината и народът ни красноречиво нарича 15, 16 и 17 юли Горещници. По този начин предците ни почитали необузданата сила на огъня, който идва..
Навършиха се 105 години от рождението на акад. Валери Петров – поет, писател, сценарист, драматург и преводач. Роден на 22 април 1920 г. в София с рождено име Валери Нисим Меворах, той завършва медицина в Софийския университет. Известно време..