Така определя себе си Росица Димитрова – травъл блогър, фотограф и …мечтател. Нейният авторски блог грабна приза на тазгодишните награди на Министерството на туризма в категория „интернет блог“ със статията „43 идеи за разходки край Варна“.
А защо Варна ли? Защото това е родният й град, познава го като петте си пръста. „В поста се спирам на любими места в околностите, които не са много известни. Като например самотното параклисче край с. Падина или солниците край Провадия от 5 600 г. пр. Хр., и още много тайни кътчета“ – казва Роси. Младата приключенка живее и учи в Испания, после известно време в Германия. Но през 2012-та се завръща в любимата ѝ Варна. „Прибрах се у дома и съм много щастлива от този избор“ – твърди тя. Междувременно не спира да пътува, да „щрака“ с фотоапарата и да споделя впечатленията си в англоезичния й блог, който вече излиза и на български, както и в Инстаграм.
Признава, че белязаната от пандемията 2020 г. е била повод да се отдаде изцяло на своята страст – да шпионира Луната и да гони звездите с обектива. От години Роси се занимава почти професионално с фотография. Нейните снимки ни пренасят в далечни, необятни светове и ни карат да мечтаем. Готова е да прекара цяла нощ сама на някое отдалечено от градове и села място, вторачена в небето, само и само да улови с обектива перфектната звездна конфигурация.
„Всичко става със сериозно предварително планиране - разказва Роси. Трябва да е новолуние или Луната да не е изгряла, да се отиде достатъчно рано, преди залез и да се изчакат няколко часа преди Млечният път да изгрее с неговото ядро, тъй като нощното небе се движи. Трябва ти хубава техника, с подходящ обектив с отворена бленда.“
Къде в България нощният небосвод е най-ярък ?
Най-близо до звездите са Родопите, категорична е Роси. Там небето е кристално, а звездите са на ръка разстояние. Същото важи и за Белоградчишките скали и за Северното Черноморие и най-вече Дуранкулак и Тюленово. Това са любимите й места за звездолов. Според нея не съществува „перфектната снимка“ – тя е просто блян, мечта, която не ти дава мира. Признава, че една експедиция под звездното небе й отнема поне 5-6 часа престой на отдалечено от цивилизацията място. „Обикновено планирането ми отнема часове, а обработката – поне един ден!“ – казва Роси. А какво да кажем за Луната?
„ С Луната е даже още по-трудно, защото там при планирането се изисква още по-голяма прецизност - до сантиметър да си застанал на правилното място. Това е необяснимо за мен удоволствие и ми носи огромно удовлетворение. Но трябва все пак да имаш и някакви познания по астрономия, свързани с движението на нощното небе. Покрай Луната трябваше да навляза в детайли – кога и откъде изгрява, как се движи през лятото и през зимата. Сега през зимата ядрото на Млечния път не се вижда, ще започне да се вижда чак в края на януари.”
Заговори ли за звездите и луната, гласът на Роси се променя, а очите й придобиват особен блясък. Няма търпение да отминат ограниченията покрай Covid-19, защото вече има план. Избрала си е индонезийския остров Комодо, като поредната звездна дестинация с кристален въздух и сияйно небе. А отвъд звездния небосвод се крие вечният човешки стремеж към истина и съвършенство.
Снимки: Росица Димитрова
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..