„Красотата на България“ – така се казва поредицата от картини, с които художникът Янко Янев печели най-силно любовта на публиката. В тях всеки може да намери своето любимо кътче в нашата красива страна – с неговите щрихи и дух. Тук са старинният площад с часовниковата кула в Трявна, руската църква в центъра на София, дворецът в Балчик, планините, старите къщи с китни дворове… Картините му внушават усещане за хармония, спокойствие и наслада от света около нас.
С годините художникът предпочита да работи с все по-топли и светли цветове, което той обяснява с духовните практики, които упражнява. И все пак, кое вдъхновява повече – тъгата или щастието? „Човек не израства само с щастливи мисли. Това е прекалено бонбонено за мен. Катарзисът минава през един път на самооценка, тъга, разкаяние… Мисля, че двете се допълват. Но в крайна сметка ние трябва да бъдем позитивни“, е категоричен творецът.
Стихията на изкуството завладява Янко Янев неусетно. „Аз не помня кога съм започнал да рисувам“, споделя той. Затова пък се настанява в живота му трайно и чертае професионалния му път. Завършва образованието си някъде на ръба между социализма и демокрацията – през 1988 г. „Всъщност, завършвахме университета безработни. Нещата бяха доста несигурни и скоро след това започнаха промените“, спомня си Янко. В новото време той открива нови възможности. Създава фирма. Наред с картините си, продава репродукции, които са по-достъпни за широката аудитория. Издателство го кани да направи първия календар от млад художник. До онзи момент са се издавали такива на именити художници, оставащи често неразбрани, пояснява Янев. Този календар поставя началото на цикъла „Красотата на България“.
Покрай тежката работа по календарите – понякога издава по 4-5 на година – Янко се захваща и с реализацията им на пазара. Питам го, дали в България може да се „изкарва хляб“ с изкуство. „Много трудна работа е да се живее от чисто изкуство. Но аз не съм сигурен, че някога е било по-различно, – отговаря художникът. – И историята на изкуството ни говори за това. Творците често гравитират около богати хора меценати или църквата като голям меценат. Тази социална роля на изкуството, за която ни учеха по естетика преди години, е дълбоко подозрителна за мен. Да се занимаваш с чиста форма на изкуство си е голям късмет“. Той е убеден, че ако един творец, освободен като мислене, има и сполучливи бизнес идеи, може да постигне много добри резултати. Но, разбира се, за това, освен определени качества, е необходимо и желание да се занимаваш с това, пояснява Янко.
Но нека се върнем към изкуството. Кои са най-трудните етапи при създаването на една картина? Началото и краят – убеден е художникът:
„Самата идея, съчетаването на някаква конкретност с това, което ти желаеш да изразиш в тази картина, винаги е сложно. От една страна натурата провокира, а от друга ни ангажира, ограничава ни. И още в първите мазки, в композицията, в идеята е най-трудно. После всичко следва своя път. Самата картина започва да те води. Труден е и последният момент – да улучиш кога да спреш“.
Янко Янев създава платната си с маслени бои и акварел, но везните се накланят към маслото:
„Акварелната техника е доста трудна и не мога да кажа, че би могла да изрази всичко. Освен това клиентелата, която би трябвало да има всеки творец, приема маслената живопис за по-сериозна, по-тежка, а и размерите при нея могат да бъдат значително по-големи. Винаги съм обичал и двете техники, но сякаш маслената ми даде по-големи възможности и като израз, и като формат“.
В стилистиката си Янко Янев е многолик и дори неочакван – промяната на зрителния ъгъл дава нови възможности за възприятие на света:
„Хората ме познават по по-популярните ми проекти – картички, календари и репродукции, които са доста реалистични, а също така в стил магически реализъм или сюрреалистични. Но аз правя и доста абстрактни неща. Смятам, че човек не бива да се ограничава в един или два стила. Нещата са дълбоко близки в генезиса на самото правене на изкуство. Няма такова значение, дали е реалистична или абстрактна картината“ – сподели Янко Янев в интервю за „Радио България“.
Снимки: личен архив
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..