Преди 143 години, в навечерието на 4 януари по време на Руско-турската война (1877-1878) София е била „на косъм“ да бъде опожарена, а населението й – избито до крак. Един непредвидим фактор обаче възпрепятства това и помага градът да остане непокътнат…
Годината е 1878. В мразовитата нощ на 3 срещу 4 януари до града долита далечният екот от топовни гърмежи. София е притихнала от страх. Януарският вятър злокобно люлее разположените от турците бесилки из града. Очаква се всеки момент освободителната руска войска, предвождана от генерал Гурко, да влезе в София.
В този драматичен момент турците разбират, че трябва спешно да напуснат града, в противен случай ще бъдат обградени и пленени. Комендантът Осман Нури паша заповядва изтегляне към Перник. И издава нареждане София да бъде опожарена, а цялото българското население да бъде избито. Властите предупреждават чуждите консули незабавно да напуснат заедно с имуществото си, защото София ще бъде подпалена. Ала в лицето на европейците османската власт среща решителен отпор.
Вицеконсулите на Франция и Италия – граф Леандър Франсоа Рьоне льо Ге и Виторио Позитано категорично заявяват, че ще останат в знак на солидарност с местното население. Към тях се присъединява австроунгарският вицеконсул Йозеф Валдхарт, както и главният равин на града Габриел Алмоснино, а протестът им в защита на София предизвиква сериозни дипломатически усложнения. Смелата постъпка на дипломатите обаче води до отмяна на заповедта за подпалване. И София е спасена…
Османлиите вярвали, че суровата зима ще осуети опитите на руската армия да освободи града. Ала напразно! В навечерието на 4 януари, османските войски изпадат в панически бяг, въпреки численото си превъзходство. Това е моментът, в който руските войски атакуват, превземат конака и свалят турското знаме. Последните боеве се водят в района на с. Долни Богров, източно от София. На 4 януари 1878 г., около 11:00 часа, генерал Гурко стъпва на емблематичния за днешния столичен град „Орлов мост“. Посрещнат е с възторг и сълзи. Бъдещата столица на Княжество България е свободна.
Днес софиянци са признателни на освободителите си, както и на европейските консули, проявили решителност и хуманизъм в критичен момент. Според историци техният протест е един от първите знаци на европейско единство и солидарност, намерило израз в днешния обединен Европейски съюз.
На 4 януари софиянци отбелязват 143-та годишнина от Освобождението на града си с благодарствен молебен в храма „Света Неделя“ и с традиционното поднасяне на венци и цветя на паметника на Българския опълченец. Църковните камбани също отекват в знак на признателност, за да ни напомнят за героизма и човешката солидарност.
Съставил: Венета Николова
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му означава "венец" , "корона" и произлиза от гръцки "στέφανος" (stéphanos). То символизира победа и чест,..
На залез слънце от 25 декември еврейската общност започва да празнува Ханука. Началото на празника е на 25-ия ден от еврейския месец кислев и според годината може да се падне през ноември или декември. С паленето на 9 свещи или ритуално масло в..
С тържествени богослужения Православната ни църква отбелязва Рождество Христово. Празничните богослужения започнаха още на Бъдни вечер с тържествено бдение. Стотици миряни се събраха в катедралата "Свети Александър Невски" в София, където патриарх..
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му..
На залез слънце от 25 декември еврейската общност започва да празнува Ханука. Началото на празника е на 25-ия ден от еврейския месец кислев и според..
С тържествени богослужения Православната ни църква отбелязва Рождество Христово. Празничните богослужения започнаха още на Бъдни вечер с тържествено..