Ивановден е един от най-тачените зимни български празници в новогодишния цикъл. Това е денят, в който Българската православна църква почита паметта на последния старозаветен пророк Свети Йоан Кръстител, който кръщава Иисус Христос в река Йордан.
Наричат го още Предтеча, защото възвестява идването на Христос и подготвя пътя Му. Той приканвал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога, след което кръщавал покаялите се във водите на река Йордан.
Оттам идва и обредното къпане за здраве в България, което започва на Йордановден (6.01) и продължава на Ивановден (7.01) и Бабинден (8.01). Обичаят е свързан с младоженците, като включва размяна на подаръци, гостувания и празнична обща трапеза. В народните представи Свети Йоан е покровител на кумството и побратимството.
В павликенското село Караисен отбелязват Ивановден с автентичния ритуал „Иванови влачуги“, който се предава на поколенията от незапомнени времена. Днес обичаят се съхранява от самодейците в селото и се празнува на най-голямата чешма в Караисен, където именици, младоженци, моми и ергени се окъпват за здраве и плодовитост. Заради своята неповторимост, „Иванови влачуги“ е отличен със седем златни медала от събора на народното творчество в Копривщица през 1986г. Името му идва от дърпането към чешмата на имениците, момите и ергените, както и на всички млади, които през предходната година са станали семейства.
Тази година, заради пандемията, ритуалът по изкъпването ще бъде пресъздаден в тесен кръг, за да бъде спазена традицията и годината да донесе здраве и много деца в Караисен. Хората в селото вярват, че „Ивановите влачуги“ очистват лошата енергия и гонят злото, носят здраве и берекет на имениците, но и на цялото село. Според поверието „къпаницата“ на Ивановден носи в дома на младоженците плодородие и много деца, а на момите задомяване. „Вдига се бъклицата и наричат: Айде, младоженци, да ви се роди момченце, като злато кръстченце на кръста му нафарка, в ръка му медна цафарка, да ходи по тъмни зимници, по кални прагища, като баща си на млади години. Амин! – разказва Галя Личева, секретар на читалище „Добра надежда“ в селото. – И всички казват: Амин! Да бъде!“.
Традициите са ни спасили, помогнали са ни да съхраним българщината и затова пазим и пресъздаваме обичая „Иванови влачуги“, за да има бъдеще за селото, отбелязва кметът на Караисен Стефан Николов:
„Обичаят е характерен за нашето село, не знаем от кога датира. Щом и нашите баби не си спомнят началото на празника, вероятно е много стар – разказва кметът Стефан Николов. – В миналото, когато селото било многолюдно, с над 4500 жители, „Иванови влачуги“ се е изпълнявал по чешми и герани по махалите. Водим ги на чешмата, къпят се, те се дърпат, разбира се, и се прави всичко възможно да стане по-весело и по-интересно“.
Сега в Караисен са останали около 1000 души, затова ритуалът се изпълнява само на най-голямата чешма.
„Най-възрастните отиват рано сутринта да подготвят чешмата, защото са станали първи, приготвили са ястията – отбелязва Галя Личева. – След тях отиват зълви, етърви, жени на средна възраст и най-накрая водят младоженците, които последни са сключили брак през предходната година. Има моми, има момци. Първо се къпят младоженците, нарича се за здраве, за много деца, за голям берекет в къщата. След това започват да дърпат и влачат момите и момците с пожелания и те да сключат брак, и те да имат деца, да бъдат тези деца отмяна на по-възрастните в селскостопанската работа“.
На трапезата за „Иванови влачуги“ се слага от тежкото караисенско червено вино, погачи, мезета, а домакините показват коя е по-добра майсторка в месните ястия. В Караисен, както във всички български села, зимата в обредния календар е времето, когато се празнува и се събират сили за усилен труд през годината, а ритуалите са свързани със здравето.
Редактор: Дарина Григорова (по репортаж на Здравка Маслянкова)
Снимки: pavlikeni.bg и архив
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..