На 16 май 1910 г. от столичния „Модерен театър” потегля файтон с напомаден и нагизден сякаш в цирк екипаж. Пъстрата компания спира пред дома на уважавания търговец Димитър Съселов на ул. „Славянска”. Там – на паважа и пред погледите на събралата се тълпа, се завърта ръчката на кинокамера, за да проправи пътя на българския филм.

Макар и вече в „Модерен театър” да вървят прожекции на френски драми, комедии и кинопрегледи, патриархалното общество заклеймява новото изкуство като „опорочаващо” и „срамно”. И не е чудно, че дръзналият да осъществи невъзможната си на пръв поглед мечта Васил Гендов – да заснеме своя кинотворба, се сблъсква със стени. Най-високата сред тях се оказва да открие актриса за главната си роля.

„По една щастлива случайност в края на месец април аз попаднах при директора на „Модерен театър” Отай Аладар – унгарец по произход и голям приятел на българите – разказва той в запис от „Златния фонд” на БНР. – „Добре, аз ще ти дам тези 400 лв., апаратът и операторът ще бъдат на разположение, също и материали ще имаш, ще имаш позитив и негатив.” Дотук добре. Само че аз сам не бих могъл да изпълня предполагаемия филм без участието на други артисти. Когато направих опит да намеря такива от Народния театър, получих едва ли не отговора, който получих от банкера Кочо Хаджикалчов („Та ти казваш, че си момче на бай Димчо? Баща ти е акълия човек, ама ти на кого се метна, та си седнал да гониш вятъра” – бел. ред.).”

Сюжетът на първия български филм „Българан е галант” изисква смела, разкрепостена и еманципирана жена, която да се превъплъти в ролята на дама, решила да изстиска и последната пара от натрапилия й се кавалер. Ала коя драматична актриса би дръзнала да се орезили в подобно амплоа и то в долнопробно начинание, за каквото се смята по онова време киното? Щастливата съдба обаче среща начинаещия режисьор с голямата Адриана Будевска, която му препоръчва Мара Нонинска – млада и привлекателна актриса от Пловдивския театър. „Тя притежава изискан външен вид, одухотворено лице, самоуверен поглед, красива усмивка и е невероятно приятна събеседница”, ще сподели впоследствие Васил Гендов.

Родената през 1883 г. в Борован Мара още като дете показва артистичните си умения в селското читалище. А вече като учителка поставя в родното си място Ибсеновата „Нора” и със самодейната си трупа обикаля околността. По-късно с протекциите на актрисата Роза Попова, с която учи заедно в търновската гимназия, тя успява да влезе в трупата на Пловдивския театър.

„За останалите роли аз намерих изпълнители между чиновниците от „Модерен театър” и някои младежи и работници – продължава разказа си Васил Гендов. – Мара Нонинска обаче заплати скъпо тази си смела крачка. Така или иначе апаратът беше поставен пред къщата на Съселов и ръчката му се завъртя за първите снимки на първия български филм.”

За да снимат в къщата на столичния търговец, Васил Гендов излъгва слугинята му, че господарят й е разрешил да влизат вътре, докато спи. Но един ден Димитър Съселов се събужда и прогонва „циркаджиите“. Снимките продължават на ул. „Леге”, където сеирджиите подвикват на Мара Нонинска „безсрамница”, „бостанско плашило”, „мъжка Гана”. Тя обаче се държи геройски, дори и когато разярен мъж разблъсква тълпата и дръпва капелата й с думите: „Защо не казахте, че шапката на жена ми, която ви дадох под наем, ще се използва за такива маскърлъци?”

Снимките на филма продължават 20 дни, а премиерата му се забавя с цели пет години. Главната героиня обаче не присъства, вслушвайки се вероятно в упреците, че излага театралното съсловие. Задари неприятностите около филма, Мара Нонинска е принудена да напусне пловдивската трупа и след конкурс е назначена в Народния театър. Стремежът й да се усъвършенства я завежда през 1919 г. в Рим, където учи две години сценично майсторство. Отива си от този свят 12 дни преди да навърши 43 г. в разцвета на своя талант.

Мара Нонинска остава в историята на българското кино като актрисата, осмелила се да пречупи духовната ограниченост и предразсъдъците, владели в началото на 20-и век нашето общество. Днес на името й е учредена награда за дебютна женска роля в киното – не само като поощрение за таланта на младите актриси, но и за популяризиране на оставената от самата нея следа.

Снимки: архив