На 19 януари 1871 г. в битолското с. Смилево е роден Дамян Груев, останал в българската история като Даме. Учил в Солунската българска гимназия, младият Даме е изключен заради ученически бунт. Сръбското културно дружество „Свети Сава“ го изпраща в Белград да учи във „Великата школа“. Там изразява недоволството си срещу налагането на сръбската пропаганда над българската младеж, заради което е изгонен. През 1889 г. в София, записва специалност „История” в новосъздаденото „Висше училище”. Запознава се с идеите на В. Левски и Хр. Ботев. Чете „Записки по българските въстания” на З. Стоянов и възприема идеята за освобождението на Македония чрез създаването на революционна организация и комитетска мрежа.
През 1891 г. заминава за Македония, където е един от организаторите на Българските македоно-одрински революционни комитети, които после се наричат Тайна македоно-одринска революционна организация - ВМОРО. Като инспектор на българските училища в Солунско предприема редица обиколки и разширява мрежата на организацията. Арестуван е от османските власти и прекарва над 2 години в затвор и заточение.
Груев е сред организаторите на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Председател е на Смилевския конгрес в родната му къща, където е одобрен плана на въстанието. След разгрома не се укрива в България, а остава в Македония, за да възстанови ВМРО и да се бори срещу въоръжената пропаганда на Сърбия и Гърция. През 1904 г., след предателство Даме е ранен и пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев. Но ВМРО успява да го освободи.
Даме Груев намира смъртта си на 23 декември 1906 година в Малешевската планина на път за България. Преминавайки през село Русиново попада на засада. В престрелка е ранен и бяга с двама съратници към връх Петлец, където попада в друга засада и умира. Проф.Любомир Милетич пише за трагичната му гибел: „Цялата българщина тогава почувства нанесения й удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…”
Съставил: Иво Иванов
Снимки: БГНЕС, личен архив
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
„Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело,..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се..