„Някога, като юноша, силно обичах този художник. Репродукции от негови произведения бяха постоянна украса в родните ни училища – пише в книгата си, посветена на Димитър Гюдженов, писателят Димитър Аврамов. – Никъде другаде далечната история на нашия народ не изглеждаше тъй героична, величава и славна: царете – красиви и достолепни, делата им – мъдри и полезни, воините – смели и неудържими, одеждите, оръжието, дворците, храмовете – всичко пищно, бляскаво и непоклатимо. Сякаш, за да свидетелства за един нескончаем „златен век”, в който няма и помен от несполуки и злощастия“ – отбелязва още Аврамов.
Действително, познавачите, а и хората, занимаващи се с история на изкуството, представят родения преди 130 г., Димитър Гюдженов като художник летописец на подемите и изпитанията в историческия път на народа ни. В сложни композиции, картините му разкриват личности и събития, заемащи място в националното ни съзнание, заради своето нравствено величие и политическата си значимост. Достигналото до днес художествено творчество на живописеца наброява 50 исторически и батални композиции, около 2000 етюда с маслени бои и акварели, множество малки картини, икони, декорации с маслени бои, както и няколко папки със стотици рисунки с молив.
В Златния фонд на Българското национално радио е запазено интервю с Димитър Гюдженов, което ни разкрива позабравените през годините страници от неговия живот:
„Младостта ми премина през пламъците на Балканската и Първата световна война. В тези години целият народ беше под пагон, аз също. Да рисувам скици и картини от бойните действия, беше мое задължение като военен художник. Бях свидетел на съдбоносни за България боеве. Наблюдавах живи композиции от войници, коне, оръдия. Непосредствено изживях напрежението и изпитанията на войната. От друга страна, двете години престой в Париж през 1913-14 година при майстор на историческата картина, оказа своето въздействие. Скоро увлечението ми по военната тематика, прерасна в дълбок интерес към историческата живопис.“
Какво е онова, което го привлича най-много в един исторически сюжет?
„Той трябва да бъде значим, някаква кулминация в нашето национално развитие. Пример са „Хан Кубрат и синовете му“, „Симеон пред византийската столица“, „Посрещането на генерал Гурко в София“ и други. Всяка от тези теми, съдържа някакъв велик подвиг на духа и волята. Този подвиг аз съм се старал да внуша на зрителя, с понятни за него изразни средства. Не съм дирил оригиналност и самоцелно изкуство в яснотата на израза на идеята. Може би в себе си нося нещо от духа на възрожденските майстори. Те са чувствали необходимост да илюстрират нашата история и да влагат в тези илюстрации познавателно и възпитателно съдържание."
Що се отнася до умението да улови в картините си духа на времето, Гюдженов разкрива, че това е резултат от много труд и редица допитвания до историци, които са негови съвременници. „В историческата живопис смятам, че повече от другаде, е необходимо да се съчетава научното с художественото мислене.“ – категоричен е художникът.
Първото българско царство, както и Цар Борис Покръстител, са епохата и личността от българската история, служили за вдъхновение и упование на художника. Гюдженов определя Цар Борис като изключителен владетел, но и особено драматична личност, която няма как да не привлече художника-историк.
Снимки: архив
Какви са българите? Какъв е животът на един чужденец в България? Трудно ли се "опитомява" езикът и културата ни? Къде се пресичат чувството за хумор и любовта към една малка държава от Източна Европа? – въпроси, които всеки един отворен към света..
Успешна солистка и реномиран педагог, българската цигуларка Деворина Гамалова повече от три десетилетия живее в Лондон. Родена е в Габрово, учи в Музикалното училище в Русе, в класа на Анелия Попова, а след това в НМА "Проф. Панчо Владигеров" при..
Няма точна статистика за броя на българите, които живеят на остров Ямайка. Но като доказателство, че трудно може да намерим място по света, на което да няма поне един сънародник, наскоро се срещнах с режисьора Ина Сотирова, която от 10 години живее на..