Докато Западният свят днес отдава почит на Св. Валентин, в България имаме възможност за избор в празничното си настроение и наздравицата ни да е с любов към… виното.
Гроздето и виното са много тясно свързани с народните вярвания и обичаи на българите. Руйният червен еликсир присъства в традициите около всички важни събития в житейския път на човека – от раждането, сватбата до смъртта му. Затова и ритуалът, който поставя начало на зарязването на лозовите насаждения и подготовката им за следващата реколта, се практикува и до днес по всички краища на страната ни.
Първото подрязване на лозите се прави в деня, когато почитаме св. Трифон. И макар в наши дни Православната църква да прави това на 1 февруари, народът ни продължава да чества старостилната дата – 14 февруари като Празник на лозарите и винарите – Трифон Зарезан.
Зарязването на лозето е било и все още е „мъжка работа“. Със специално омесен хляб, печена кокошка с ориз или булгур и бъклица вино мъжете отиват при лозовите насаждения и отрязват първата лозова пръчка с пожелания и надежда за обилна и здрава реколта. Каква ще е тя тази година, предстои да разберем. И докато чакаме бъдещето, ние ви предлагаме да си припомним миналото и различните вярвания, свързани с виното. За отношението към виното във фолклора ни, за празниците и забраните, свързани с цикъла на неговото производство, прочетете в материала „Вино пият петдесет юнака“ от колекцията на Радио България.
Редактор: Весела Кръстева
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..