Праисторически антропоморфни фигури, погребален дар с формата на птица, изящни златни накити, богато украсени съдове с прототип на древна писменост и още, и още уникални артефакти, разкриващи пазени с хилядолетия тайни по нашите земи. Така накратко можем да обобщим резултатите от изтеклата археологическа година. Поводът е откриването на изложба на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). Тя събира на едно място над 350 експоната, разкрити в 27 археологически обекта през изтеклата година.

Въпреки забавения заради пандемията старт на археологическия сезон през 2020-та, над 100 проекта са били финансирани от държавата. Освен това, по време на спасителните археологически разкопки, свързани със строителството на магистрали и пътища, както и с разширяването на газопреносната структура у нас, на бял свят излезли уникални открития. Част от тези обекти се проучват от десетилетия, научаваме от д-р Камен Бояджиев от НАИМ, който се съгласи да ни разкаже за някои от знаковите находки през изминалия сезон:

Монетното съкровище в древноримско жилище във Филипопол

То разказва интересната история за съдбата на днешния Пловдив и „за обитател на жилището, укрил набързо около 600 сребърни монети в кесия при нападение и опожаряване на дома му в средата на 3 век. Монетите са емисии на императорите от Антонин Пий (138–161) до Филип Араб (244–249). Въпросната находка може да се свърже с исторически данни за опожаряване на града от готите през този период“.

Разкош от римския град Улпия Ескус

Градът е разположен край бреговете на Дунав. Тук археолози попадат на много богата каменно-стенна декорация в представителната зала на някогашния град. Открити са над 14 различни цвята мрамори. Облицовките са прецизно изработени, някои са много тънки, други са фигурални. Те могат да бъдат свързани с посещението на император Константин Велики (306–337) в града през юли 328 г. сл. Хр., по повод откриването на мост през р. Дунав, който бил истинско чудо на инженерната мисъл в древността.

Откритията в къснобронзовия некропол при видинското село Балей

Те датират от втората половина на второто хилядолетие пр. Хр. „Това е времето, което можем да свържем с траките, защото от този период са първите данни, които имаме за тях. Въпросният некропол предоставя информация за погребалния обред на траките и техните вярвания и естетически усет. Намерени са много богато украсени съдове. Те били използвани едновременно като погребални дарове и като урни в семейни гробници. Останките от възрастни и детски индивиди са поставени един до друг“, разказва д-р Бояджиев. Силно впечатление прави изящно изработен съд във форма на птица, с богата инкрустирана украса.

Маршируващите воини от древногръцката колония Аполония

Става дума за днешния Созопол. При проучвания на храма, посветен на бог Аполон от древните заселници, които основават колонията, бяха открити уникални керамични плочки с релефна украса, изобразяваща  маршируващи воини. Находките отразяват една класическа гръцка тенденция от тази епоха.

Нови свидетелства за живота в средновековния град Велико Търново

При разкопки през 2020 г. археолозите попадат на интересни, богато украсени накити от края на 14 в. Любопитното е, че „за пръв път получаваме археологически данни за това, че хълмът Трапезица и останалата част на града са били обитавани и след Османското завоевание, включително до началото на 15 век,  което е една съвсем нова информация“, обяснява д-р Камен Бояджиев.

Загадката на къснонеолитното селище до с. Бъта

В района на град Панагюрище е открит един много рядък предмет, който датира от периода 6-5 хилядолетие пр. Хр. Това е керамичен предмет с врязани знаци, които много наподобяват печата, открит в с. Караново и плочката от с. Градешница и е от същата епоха. Подобно на тях, и предметът от неолитното селище край Бъта може да се свърже с една много ранна форма на предаване на информация, закодирана чрез определени символи или грубо казано – предполага се, че това е вид протописменост.

Керамични фигурки на бикове с дупка за окачване

Те бяха открити  в неолитно ямно поле при с. Ковачевец (Североизточна България). Датират от късния неолит (втора половина на VІ хил. пр.Хр.) Проучените около 120 ями от тази епоха съдържат останки от развалини на опожарени постройки и специално избрани, символно натоварени предмети. Сред тях са керамични съдове, каменни мелници и хавани, рога от домашни и диви животни, миниатюрни керамични фигури, инструменти от камък, рог и кост.

Още за най-съществените находки на учените разказва четиринадесетата национална археологическа изложба „Българска археология 2020”, която е на разположение на любителите на историята до 2 май 2021 г.

Снимки: Национален археологически институт с музей при БАН