Ако се разходите по улиците на София, пък и на всеки друг български град, ще установите, че всичко грее в бяло и червено. И това не е никак случайно. В последния февруарски ден всеки бърза да избере мартеница –амулет за здраве, с който от векове българите се закичваме в първия мартенски ден.
Последният ден от Малък Сечко ни дава и последен шанс сами да усучем бял и червен конец, за да изработим мартеница за близки и приятели. Правим това с мисълта за здраве, успех и надежда. Димка Дилкова, която съчетава две изконни български традиции, изработвайки мартеници с българска шевица, тълкува символиката на цветовете така:„червеното и бялото са като символ на женското и мъжкото начало, на здравето, на тези изначални човешки неща”. За различните техники при изработването на българския талисман прочетете в публикацията „Баба Марта бързала, мартенички вързала: с фантазия оплетени, за здраве наречени” от колекцията на Радио България.
Редактор: Е. КаркалановаНа 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..