В православния календар Неделя месопустна се отбелязва осем седмици преди Великден, винаги в неделя. Денят се нарича и Месни Заговезни, заради традиционната вечеря с месни ястия, след която до края на Великия пост месо не се яде. Думата "заговезни" идва от заговявам, започвам да постя.
По традиция, малко преди вечерята на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.
Седмицата след Неделя месопустна се нарича Сирница, защото до следващата неделя, когато са Сирни Заговезни, могат да се ядат млечни продукти и яйца.
През тази година Великият пост започва на 15 март, понеделник, след Сирни заговезни - на 14 март.
Най-голямото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, извън пределите на България по традиция се провежда в Рим. Всяка година в навечерието на празника във..
Днес православната църква се прекланя пред светиите Константин и Елена, възпяти като равноапостолни, защото подобно на апостолите са положили усилия за разпространение на Христовото учение. Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда..
Репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ - първият исторически трактат за България, предшестващ с близо век знаменитата "История славянобългарска" на отец Паисий, ще бъде представен днес от 11.00 часа в..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Предимно облачно