В българската традиционна култура огънят заема много важно място – не само в патриархалния  бит, а и като част от много обреди, ритуали, празници. Според народната вяра, огънят има магическа сила да пречиства и предпазва, да гони болести, зли духове и други вредоносни сили.

Сред пролетните огньове в родната ни традиция са и горящите кошове, катранени мехове и пр., вдигнати високо по дърветата, които са част от обичая Сирни заговезни, в последната неделя преди началото на Великденските пости. На този ден в някои краища на страната младите мъже въртели над главите си разцепена в единия край пръчка – оратник. В цепнатината слагали слама, запалвали я и така обикаляли. Най-разпространени са големите огньове, палени привечер на високи места около селото. Прескачали ги деца, младежи и възрастни – за здраве и предпазване от бълхи и пр. 

Момците хвърляли горящи стрели към дворовете на момите и на свои роднини, придружени с наричания за здраве и плодородие. На Сирница ергените можели да си позволят спрямо момите и по-пиперлив или направо неприличен език, наситен с еротични наричания и закани.

Вярвало се, че осветените от сирнишкия огън места ще бъдат запазени от градушки през лятото. Когато кладата намалее и всички са я прескочили, в края на празника разпръсвали жарта докъдето е възможно и безопасно. На някои места отнасяли от него по домовете си.

Още за традицията на празничните огньове прочетете в публикацията „Фолклорната символика на огъня в представите на българите“ от колекцията на Радио България.

Съставил: Албена Безовска

Снимки: БГНЕС