Над 80 къмпинга на море, планина и езера, край села и исторически градове се радват на небивал наплив през последната година на епидемични рестрикции. Това констатират работещите в бранша в навечерието на Третото издание на „Къмпинг и караванинг експо 2021“ в София с участието на 40 изложители от България и Турция.

По великденските празници къмпингите са били пълни, а прогнозите за предстоящия летен сезон са повече от оптимистични, научаваме от Веселин Вълев, представител на специализирания сайта camping.bg . Обяснението е, че това в момента е най-здравословната форма на отдих, осигуряваща социална дистанция и пребиваване на открито. „Около 80-90 %  от къмпингите в България отговарят напълно на европейските стандарти“ – категоричен е Вълев. А това ще рече перфектно обслужване, наличието на ток, вода, безупречна хигиена, оборудвани кухни, бани и всички съвременни екстри за пълноценна почивка. Единственият проблем  е липсата на кадри. Причината е, че повечето от тези обекти се намират далеч от населени места и е трудно да намериш  персонал.

„През тази година ние издадохме къмпинг пътеводител на България, който включва 34 български къмпинга, разделени  на 7 маршрута: Дунав, Северозападна България, Югозападна България, Родопи, Подбалкан, Централна и Северна България и Черноморие. Във  всички тези региони има къмпинги със страхотни условия. Гостите могат да  комбинират маршрутите си така, че да отсядат на различни места и да посещават исторически, културни и природни забележителности. Къмпинг пътеводителят е качен и на официалният туристически портал на България“ – обяснява Веселин Вълев.

Противно на очакванията, този вид почивки не са за хора с изтънял джоб. Така например ако искате да си наемете приятна каравана в някой потънал в зеленина къмпинг, ще трябва да броите от 50 до 150 евро на ден, като в цената не влизат режийните разходи. На практика нощувката в хотел може да ви излезе далеч по-евтина. Таксата за паркиране на собствена каравана пък варира от 20 до 40 евро. Горе-долу толкова ще платите и ако си опънете палатка в къмпинга.

„Самото оборудване, от което имате нужда, е доста скъпо – допълва Веселин Вълев. – Да речем един кемпер струва колкото един градски апартамент. За палатките е сходно, защото там също оборудването е скъпо и е нужен голям автомобил, за да си натоварите нещата. Така че този вид туризъм се практикува по-скоро от хора от средна класа и нагоре.“

И въпреки това напливът е голям, особено по Южното Черноморие, където миналото лято беше трудно да откриеш свободни къмпинг места. Покрай Covid-19 и ограниченията за международни  пътувания, чужденците рязко са намалели. Но отливът се компенсира от българите и донякъде от румънските туристи, които са традиционни гости на къмпингите по Северното ни крайбрежие. Пролетта пък е предпочитано време за къмпинг на планина или край язовири.

Веселин  и неговите колеги очакват още по-успешен от миналогодишния сезон. Причината?  Все повече хора обръщат поглед към този вид туризъм. На картата на България се появяват нови и нови къмпинги, на пазара излизат нови фирми за къмпинг оборудване и такива, които отдават кемпери под наем. „Всичко това допринася за възхода  на този вид туризъм у нас“ – не скрива оптимизма си Веселин Вълев.

Снимки : Венета Николова