Борис Христов отдавна е признат за един от най-големите оперни артисти в световната история. И до днес неговите изпълнения на Борис в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Филип II в „Дон Карлос“ от Верди, Мефистофел във „Фауст“ от Бойто, както и редица други, се считат за неповторими и ненадминати върхове в оперното изкуство.
След 1944 г. и смяната на политическия режим, стипендията е спряна, но и преди това, в размирните и несигурни военни години, средствата, с които певецът разполага, едва стигат за един доста беден, на моменти направо мизерен живот, но той продължава упорито да се усъвършенства. Това четем в писмата до неговото семейство и любимата му Пенка Касабова (сестра на поета Гео Милев), с които е разделен. По същото време осъществява няколко рецитала в Австрия, прави и своя дебют на оперната сцена (1946 г.). Големият му успех идва през 1950 г., когато пее в прочутия театър „Ла Фениче“ – Венеция. Получава покани от различни оперни театри, славата му расте, но социалистическото управление на България сякаш не се интересува от всичко това. През 1961 г. на Борис Христов дори е отказана входна виза и той няма възможност да присъства на погребението на баща си. За щастие, нещата се променят и през следващата година световноизвестният бас се завръща в родината си след 20-годишно отсъствие. Присъства на юбилей на хор „Гусла“, прави записи на църковна музика в „Св. Ал. Невски“. През 1976 г., заедно с Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ и диригента Георги Робев, в същата катедрала, записва „Български и руски църковни песнопения“, издадени няколко пъти на грамофонна плоча.
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три..