Днес в Регионалния исторически музей – София се открива изложбата „Приложно златарско изкуство“. Златарството, наричано още „куюмджийство“, е един от най-престижните занаяти и е сред първите, които се развиват по българските земи още през новокаменната и каменно-медната епоха. У нас е намерено и най-древното обработено злато, датирано отпреди 6500 години. Златарите в миналото са почитани наравно със свещениците, учителите и лекарите в дадена общност, а обучението им продължавало най-малко три години.
Занаятът, който е бил силно застъпен в миналото ни в градовете София, Самоков, Чипровци, Панагюрище, Враца и Видин е представен в експозицията в контекста на систематизирана информация за конкретни произведения, някогашни работилници, както и съвременни майстори.
Посетителите на изложбата ще видят накити и предмети, свързани с бита, религиозния култ и обичаите, изработени от сребърни и други метални сплави, чрез разнообразни техники. Основните експонати са от периода XIX и първата половина на ХХ в.
Освен готовите ювелирни произведения в изложбата са показани и различни инструменти, с които са работели майсторите от едно време като клещи, менгеме, везни и други.
Съвременният облик на занаята е представен интерактивно. Ще може да се видят ръчно направени произведения, създадени чрез възпроизвеждане на стари модели, техники и технологии.
Изложбата е резултат от съвместната работа на Регионалния исторически музей – София и Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН, частния колекционер Антонио Василев и Фондация „Занаяти от тракийските земи”. Използвани са и фотографии от личната колекция на Константин Чакъров.
Експозицията „Приложно златарско изкуство“ може да бъде разгледана до 26 септември.
През 1018 г. след половинвековна борба Първото българско царство е завладяно от Византия. Въпреки многото въстания на българите властта на Константинопол продължава почти два века. През есента на 1185 г. или началото на 1186 г. в Търновград е..
На 26 о ктомври, Димитровден, възпоменаваме свети великомъченик Димитрий Мироточиви и преподобна Димитра Киевска (Доростолска). Великомъченик Димитрий е роден в Солун, родителите му, тайни християни, го кръстили и наставляват във вярата...
На 25 октомври Православната църква възпоменава светите мъченици Маркиан и Мартирий. Двамата служели в катедралния храм в Константинопол – Маркиан бил четец, а Мартирий – иподякон, и същевременно били секретари на патриарх..
На 11 ноември Църквата възпоменава свети великомъченик Мина, светите мъченици Виктор и Стефанида, свети мъченик дякон Викентий и преподобни Теодор..
" Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но това се разбира от само себе си. Нашето събрание беше като..
На 12 ноември Църквата възпоменава свети Йоан Милостиви, патриарх Александрийски, преподобни Нил Постник, преподобни Нил Мироточиви, Атонски и..