Изобилието от цветове в родните планини и в градските дворове през всички сезони на годината, тях е събрала в живописните си платна художничката Мая Дочева. Казва, че всяка от картините е израз на някакво преживяване, на човешка емоция, предадена чрез формите и цветовете на природата.

Мая Дочева е художник с богата творческа биография, а наскоро се завърна в България, за да отбележи с изложба своя 70-годишен юбилей. „Живописта й е приятна, без да е краснописна, без да е сладникава, истинска, без да е наподобителна. Нейната живопис идва, да ни напомни някои прости и вечни истини, с които модерната цивилизация, затворена в железобетонните гета на „градския комфорт“, се е разминала“ – пише за нея известният художник Светлин Русев.

Със своя стил художничката Мая Дочевае привлякла вниманието на колекционери от цял свят и нейни картини пътуват към Япония, Кувейт, Германия, Испания, САЩ, Англия, Австрия, Израел и др. Най-силен творчески стимул ѝ дава природата.

Мая Дочева не престава да рисува идиличните си пейзажи дори далеч от родината. През 2019 г. тя предприема пътуване до Англия, където живее със семейството си една от дъщерите ѝ. На Острова открива, че природата, а и хората, ѝ създават комфортна среда за творчество. Така плановете за кратък престой се променят и сега художничката е раздвоена между гостоприемството на англичаните и уюта на собствения дом в България. Още не знае кое ще надделее, но със сигурност знае какво ние българите можем да заимстваме от англичаните:

Като художник Мая Дочева е изцяло фокусирана върху природата, но като човек, родител и дори пътешественик тя силно се вълнува от отношенията между хората. Англичаните вече са спечелили симпатиите на българката:

„Те не са студени хора, много рационални са и са малко консервативни, също така много държат на красотата около себе си. И нещо друго, там силно ме впечатли една задача в училище, която моят внук ми показа. Изисква се от децата да изберат един учен и да покажат неговото въздействие върху постиженията на други изследователи. Това е много хубаво, кара децата да търсят, да разсъждават. Много ми се иска българските деца да четат повече книги, защото четеното развива мисълта. Понеже винаги съм обичала природата и винаги съм наблягала на екологията, в Англия ме порази фактът, че те събират разделно всички отпадъци, а отделно на самите опаковки е записано кое, как се рециклира. Е, няма как да не харесвам това английско отношение към природата. Много е приятно, когато някой, без да ме познава, дойде и ме поздрави за картината, която рисувам. Ние, българите, имаме с какво да се гордеем – имаме велики оперни гласове, изключителни артисти, учени в областта на физиката, самолетостроенето и други области. Но дали сме направили филм за тях, за да ги покажем и да ги припомним на света? – пита риторично Мая Дочева и обобщава: – Много искам и ние, като англичаните, да бъдем прагматични и да отсяваме важните за нас неща, а да не обръщаме внимание на дребните и маловажните.“