На 24 юни православието чества Рождество на Свети Йоан, Предтеча и Кръстител Господен. В църковния календар в почит към паметта на светеца са отредени още няколко дати, също и всеки вторник през годината е посветен на него. На 24 юни е и един от най-големите фолклорни празници – Еньовден, посветен на билките, водата, слънцето, свързваме го с някогашните предженитбени гадания с китки. Названието идва от модифициране на името Йоан – Иван, Яньо, Еньо. Оттам и различните наименования в отделни райони Яневден, Яновден, Иванден, Иван Летни и др.
Най-разпространено и устойчиво е вярването, че билките, откъснати на Еньовден, но преди изгрев слънце, имат голяма лечебна сила. Съвременните билкари, а и хора, които използват в ежедневието си лечебни растения, наистина стават буквално посред нощ и се отправят към своите любими места, за да наберат „еньовски билки“.
Лечебна и предпазна функция има еньовския венец, който някога момите оплитали от билки. Както и китката, която някои и днес се опитват да направят. Според народното предписание, тя трябва да съдържа 77 билки и половина. Толкова са и болестите – 77 са известните, а „половината“ е незнайна. Народните лечители знаят кои са 77-те билки, а половината откъсват от стрък, който случайно попадне в ръцете им, но преди това затварят очи. Еньовската китка се изсушава и се съхранява, вярва се, че с нея се лекуват всякакви болести.
На този ден от незнайни времена хората се пречистват със силата на водата. Много популярна е легендата, според която Слънцето се изкъпва в живата вода рано сутринта на Еньовден и танцува от радост. След това поема своя дълъг път към зимата. Всеки, който успее да види този приказен танц, бива благословен от Слънцето със здраве. Благословени са и всички реки, езера, извори. Казват, че на Еньовден вода започва да тече дори от пресъхналите извори. Затова се счита, че е добре всеки да отиде до естествен водоизточник и да се изкъпе, да се търкаля по сутрешната роса или поне да наплиска лицето си с вода.
На много места днес правят възстановки на обичая Еньова буля, който завършва с наричане на китки и предженитбени гадания. Палят се и еньовденски огньове – за да се увеличи силата на „небесния огън“. С магическата мощ на този момент от годината е свързано и поверието, че в нощта преди празника бродници и мамници обикалят полето, за да крадат чуждото плодородие. А над местата, в които има скрито имане, се появяват призрачни огньове. Но основният смисъл на празника си остава мисълта за човешкото здраве – една от най-големите ценности на българина във всички исторически епохи.
Редактор: Албена Безовска
Багрене с цветовете от природата – това е темата, която е избрала да изследва с етнографски подход героинята на днешния ни разказ. Тя е млада българка, която житейски обстоятелства отвеждат в САЩ още в невръстна детска възраст. В Чикаго Елеонора..
Приповдигнато настроение, блясък в очите, весели и усмихнати хора, красиви български песни и танци белязаха началото на Първия събор на българските фолклорни състави в чужбина, който беше открит снощи във великотърновското село Арбанаси...
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..