След едногодишна ковид-пауза, Видинският панаир се завръща. Събитието тази година е в дните между 20 и 29 август и по традиция се провежда в бившето военно поделение непосредствено до крепостта „Баба Вида”.
Повече от 120 търговци, занаятчии и производители представят продукцията си всеки ден от 10:00 часа сутринта до 2:00 часа през нощта, а всяка вечер има и музикални концерти на открито. Входът е свободен, като тази година организаторите поставят акцент върху участието на множество изпълнители от балканските ни съседки Сърбия и Румъния, сред които Драгана Миркович, Миле Китич и Индира Радич. За първи път ще бъде организирано и надсвирване на духови оркестри от България и Сърбия. Ще има и съпътстваща програма, в която ще се включат ансамбъл „Дунав”, Градският духов оркестър и самодейни състави от региона.
Видинският панаир води своето начало от преди повече от един век. Първото му издание е било през 1892 година, като идеята е била той да бъде само земеделско и скотовъдско събитие. През 1935 г. е взето решение панаирът да е ежегоден, да започва в края на август и да бъде с продължителност между 7 и 13 дни - нещо, което и до днес се спазва. По онова време събитието било много популярно зад граница и на него идвали много чужденци. След прекъсване от 15 години, след демократичните промени в страната ни, Видинският панаир е възстановен през 2007 г, а от 2013 година мястото на провеждането му е в близост до крепостта „Баба Вида“.
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..