„Попаднах на една доста прашна папка и когато се зачетох, открих, че в текстовете има известен потенциал. Всички бяха написани на машина, което наложи да ги препиша на компютър, така че да бъдат по-четивни“ – разказва в интервю за Радио България Груев.
Що се отнася до заглавието, той признава, че иска да остави читателя сам да разбере защо е нарекъл своята стихосбирка именно „Петият печат“. Издава единствено, че има теологичен подтекст. Художественото й оформление пък е дело на много талантлив български художник, който живее във Венецуела.
„Името му е Бисер Найденов. С него се запознах преди повече от 30 години и оттогава датира и нашето приятелство. Аз оказах своя сериозна роля в решението му да емигрира от Канада във Венецуела в началото на 21 век“ – припомня си Ивайло Груев.
Когато го посещава, политологът остава изумен от талантливите рисунки и живописните платна, които разглежда в ателието му. Затова не се колебае, а го моли да бъде илюстратор на книгата, която иска да издаде някой ден. 20 години след онзи техен разговор настъпва времето тя да се появи. Премиерата й ще се състои днес / 2.10/ в сградата на Съюза на българските журналисти в София.
Очаквайте и втората част на интервюто с професор Ивайло Груев, в което засягаме теми, свързани с политическата ситуация у нас в навечерието на предсрочните парламентарни и редовни президентски избори.
Снимки: Йоан Колев
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..