Балшанската „Св. Параскева“ засиява след сто години чрез майсторските ръце на руска художничка

публикувано на 14.10.21 в 09:10

Снимка: Дарина Григорова

Елена Адамова е художник от Санкт Петербург, за която зографството е същността на духовния ѝ път.

В България я довежда любовта към българин, станал неин съпруг преди 41 години. Започва да рисува икони в началото на 80-те, първоначално за приятели, а десетилетие по-късно започва да се занимава с иконопис и професионално.

Това, което притегля най-много сърцето ѝ са стенописите и реставрацията на черкви и параклиси. От 2000-та година насам е изографисала над 20 църкви.

„Това е може би мисия и съдба – да правя нещо едновременно и за хората, и за небесата, и най-важното – за душата.“ В свободното си време се отдава на иконите, които рисува върху дърво, останало от старите олтари на реставрираните храмове.

Елена Адамова

Съдбата сама я отвела в софийското село Балша, в подножието на Стара планина, докато си търсела място където да живее. Хората от селото я наели да зографиса черквата им „Света Параскева“, построена през 1920 г. до стар храм, за който се предполага, че датира от средновековието.

Тъй като мазилката по стените буквално падала, тя сама със свои средства и доброволен труд ги измазала и шпакловала, преди да изрисува ликовете на светиите и сцените от Евангелието:

Елена Адамова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„За цялата църква няма средства и за да се довърши е хубаво да се намерят спонсори – отбелязва Елена Адамова. – Надявам се, да се намерят добри хора, които да помогнат това дело да продължи. Мястото е благодатно, а душата ми го избра не заради комфорта на тялото. Тук в двора има още един храм, също посветен на Св. Петка. Идваха археолози да го проучват и казаха, че основата му е още по-стара. Подът е от мозайка, каквато имат само две църкви в България. За да бъде съхранен като паметник на културата, над него е направен навес, още от Людмила Живкова. Мястото наистина е необикновено, заредено със святост и хората го усещат.“

Елена живее в малката постройка до новия храм, обитавана вероятно от някогашния свещеник, служил в него. Когато не е заета с реставрацията, тя облагородява и пространството около черквата, където засажда цветя и оформя градинката. Има си и пазачи – куче и две котки, намерили подслон и закрила в църковния двор.

„Котвата е хвърлена и няма мърдане оттук – усмихва се художничката. – Надявам се да довърша реставрацията, щом св. Петка е до мен. Тя ме доведе тук и вече 10 години ме задържа на това място, трябва да завърша започнатото. Искам да помогна от сърце! Местните жители също се опитват с каквото могат, но са бедни и нямат възможности. Събраха скромна сума, но тя не е достатъчна за направата на пода и купола. Тази година отпускането на средства става много трудно покрай изборите и временното правителство. Надяваме се догодина да потръгнат нещата. Много рядко се събират дарения от други места в страната. За да дариш, трябва да дойдеш тук на място, да видиш за какво става дума, да усетиш с душата си.“

Днес, макар и недовършена, балшанската „Св. Параскева“ посреща миряните от околностите за храмовия празник. „Дай Боже да се отворят и вратите, за да потръгнат и довършителните работи!“, отправя молитвата си Елена Адамова.