Той е успешен млад учен, който избира да се потопи в дебрите на Вселената на родна земя – в България. И бива оценен за труда си. Преди да реагирате скептично ви уверяваме, че това е истинската житейска история на д-р Венелин Тодоров. 34-годишният русенец е тазгодишният носител на голямата награда „Джон Атанасов“ за изключителни постижения в компютърните науки. Отличието му беше връчена лично от държавния глава Румен Радев в началото на месеца.

Д-р Венелин Тодоров работи като главен асистент в Института по математика и информатика на БАН със специалност „Моделиране на сложни системи с голяма размерност“. Той е едва вторият български учен под 35-годишна възраст в 19-годишната история на конкурса, който получава признанието, след като е завършил висшето си образование и е останал да работи в България. Факт, който приема като признание към българската наука като цяло и мотивация да продължи да се занимава с наука. А емоционално посвещава наградата на покойната си майка. Но преди да ви преведем какво всъщност представлява работата му и какво отношение има тя към нашето ежедневие, се връщаме назад във времето когато всичко започва в град Русе.

“Още от много малък, от ученик любимо ми беше да решавам различни задачи – споделя д-р Тодоров пред БНР. –  В началото ми помагаше баща ми, след това започнах да се явявам на математически състезания и с всяко следващо интересът ми към точните науки растеше. След това в Математическата гимназия в Русе задълбочих познанията си. В 12 клас вече ми дадоха оценка от националната олимпиада и с нея директно ме приеха в Софийския университет с математика. Майка ми изигра ключова роля да дойда в София, защото аз малко се страхувах от големия град и исках да си остана в Русе, но тя ме доведе. Последва магистратура по приложна математика и така се стигна до докторантско място в БАН, където в момента работя."

Ученическите олимпиади по физика, химия и биология също не остават чужди на Венелин. В свободното си време обичал да рисува, да снима и изучава астрономия. По това време открива и вдъхновение в живота и работата на свои „колеги“ към днешна дата, като Блез Паскал, Исак Нютон, Вернер Хайзенберг, Макс Планк.

А какво всъщност работи д-р Венелин Тодоров? Основните му постижения се състоят в създаването на високоефективни стохастични и детерминистични подходи за оптимизация на алгоритми и моделиране на сложни системи с много голяма размерност. Разработените от екипа, част от който е и той, алгоритми намират приложение при моделиране на невронните мрежи в изкуствения интелект, киберсигурността, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика.

"Най-общо казано, прилагам математиката в други науки. Обикновено се опитваме да намерим описание на взаимовръзките между величините в дадена реална система, посредством различни уравнения- диференцални и интегрални. Разглеждаме различни системи – било то някаква финансова или квантова, или пък екологична. Това представлява програма „Хоризонт Европа“, по която работим в Института в момента“ – разказва младият учен.

Другата международна програма, по която е ангажиран д-р Тодоров се нарича „Цифрова Европа“, според която до 2030 година Европа трябва да разполага с първия си квантов компютър. И двете програми са международни и логично идва въпросът защо тазгодишният носител на наградата „Джон Атанасов“ е едва вторият неин притежател, който е останал в родината си?

„От една страна, така се стекоха обстоятелствата, че намерих добра среда, добър екип и ръководител, с които работя, което е изключително важно за развитието на всеки човек. От друга, е силната ми връзката с близките, с приятелите ми. Обичам родината си! Наука може да се прави и в България, така че - защо не! Младите могат да останат и тук. Наградата ми също показва, че в България могат да се постигнат резултати, които да са конкурентноспособни на световните. Дори ние имаме такива разработки на световно ниво с колеги от Франция, от Русия. Тук условията са добри, с изключение на заплащането, но когато аз започвах нещата бяха далеч по-лоши. Има какво да се желае, но вървим напред “- категоричен е Венелин Тодоров.

А неговото лично „напред“ включва надеждата все повече да разбира за Вселената и света. И цитирайки любимият си учен Хайзенберг, който казва, че „Първите глътки от чашата на науките правят човек атеист, но на дъното на чашата го чака Бог “ се надява в един момент, ако не дъното, то поне близо до него да стигне в чашата на науката и да провери думите му.

*Д-р Венелин Тодоров е носител и на Голямата награда „Питагор“ за млад учен за 2021 г. на министъра на образованието и науката, носител на наградата на БАН за млади учени до 35 г. в областта на информационните и комуникационните науки и технологии ,,Професор Марин Дринов“ за 2019, награда на БАН за най-успешен проект за млади учени по Програмата за подпомагане на млади учени на БАН 2017- 2019, както и награда за най-добър млад учен на БАН за 2018 г.

Снимки: БГНЕС, president.bg