„Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“ – пише акад. Николай Хайтов, а един родолюбив българин видя това лято сбъдната десетгодишната си мечта – Апостола, изваян от собствените му ръцете. Той е 94-годишният Георги Милушев от Смолян, пенсиониран счетоводител, самоук творец и един от съвременните ни будители, които сякаш връзват нишката между миналото, настоящето и бъдещето.
Бай Георги, както го наричат местните, е инициатор, проектант и автор на бюст-паметника на Апостола на площад „Свобода“ в стария център на Смолян. Мястото е предпочитано за срещи от местните и туристите в родопския град, а в градинката вече има паметник на друг български будител – Христо Ботев.
„Левски е най-уважаваният, най-безспорният герой, възрожденец на България, борец за свобода от османско робство. Това е причината да се роди идеята за паметника – разказва пред БНР Милушев. – Започнах лека-полека работа, защото аз съм самодеец, не съм работил никога такава скулптурна работа. И да ви призная – беше трудна задача, защото нямам тези познания по анатомия, които имат професионалистите. В процеса на работа ми помагаше скулпторът Рашо Митев, който е старозагорец, но работи в Смолян. Неговата помощ опираше само до някои указания и нюанси в изработването на образа на Апостола. И с много кураж и постоянство успях да го направя за четири години.“
Финансирането на начинанието било изцяло лично. „Струваше ми около 12 000 лева лични средства“ – казва Георги Милушев. Четири-пет години отделял всеки месец по 50 лева от пенсията си, за да направи паметника. Преработвал го няколко пъти. Сам, в топлите месеци от годината, в двора на къщата си под един навес. При гипсовите и бронзови отливки на паметника търсил съвети от скулптора Спас Кирчев от Пазарджик. А когато проектът му бил завършен, минал за одобрение през специална комисия от трима художници.
„Прекланям се пред възрастта му, усилието и всичко, което той направи, за да реализира този проект. Неговият ентусиазъм е пример, за това което трябва да бъде един човек през целия си живот“ – казва зет му Кирил Асенов, един от най-големите индустриалци и работодатели в региона.
В Смолян и до днес се провежда състезание по „лъвски скок“ между всички училища в област. Природо-математическата гимназия в града носи името на Апостола на свободата и пред сградата й е бил единственият до това лято монумент на Васил Левски.
„Аз съм обиколил почти цяла Европа и знам какво значение имат тези паметници за даден народ. Те (другите народи) за най-малкото нещо са правели паметници, да остане някаква следа, отпечатък от историята. Смолян е лишен от това нещо. Лишен е!“ – с болка споделя Георги,който почти е завършил и втория си монументален проект, бюст-паметник на друг възрожденец и революционер – Георги Раковски. „Остават само довършителни работи, детайли и след това да мине през комисия за одобрение“, казва той.
„Случайно попаднах на една статия в местен вестник с цялостна биография на Георги Раковски и разбрах какъв гений е имала България. И това породи в мен един хъс да направя паметник и на него, който да бъде поставен в градината пред военния клуб в Смолян.“
Въпреки напредналата си възраст, Георги Милушев продължава да чете по две книги на седмица. Обича исторически романи и биографии, от които черпи вдъхновение за работата си върху паметниците. Построил е сам къщата си, а през 60-те години на миналия век е проектирал и сглобил собствен автомобил, който бил семейна гордост и истинска атракция за съгражданите му. Колата нарекъл „РосВен“ на имената на двете си дъщери – Росица и Венера. Днес бай Георги казва, че едно от най-големите богатства е човек да има работа, тя е двигател на живота. Болката му се крие в липсата на ентусиазъм за общи дела в обществото ни, както било някога.
„Най-важното е човек да има, аз го казвам по родопски, сгода между хората, да има човещина и уважение. Станахме много големи егоисти, саможивци, мислим само за себе си, за материалните облаги. Нищодуховно не ни свързва, не ни обединява. Аз гледам и чета във вестниците каква неграмотност има. Учениците са неуки, не знаят елементарни работи. Една държава, когато си закрива училищата, болниците, когато закрива театрите – от нея файда няма. Изгубиш ли си духа, изгубиш ли културата, изгубиш ли си нравите – няма народ. Тези неща правят хората народ!“
Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Радостина Чернокова, кор. на БНР в Смолян/
Снимки: Областна администрация Смолян и Радостина Чернокова
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..