Мястото е Националният музей „Земята и хората” в столицата. Именно там можете да се потопите в „Магическата светлина“ на българските пещери. Всъщност, това е любопитна фотографска изложба, която в 24 кадъра представя фосфоресциращи образувания в някои от най-труднодостъпните пещери в България. Фотосите са дело на екип фотографи, начело с Красимир Андонов - кинооператор и преподавател в НАТФИЗ, и са част от дългогодишния му филмов проект „Светлина и култ”, посветен на скалните ниши в Източните Родопи. Сред въвлечените са още операторът Алекс Самунджи и Огнян Стоянов – изкуствовед и спелеолог.
В работата си по проекта Красимир Андонов разработва метод на снимане, чрез който в един фотографски кадър може да се види фотолуминесценцията на пещерните образувания, показвайки красотата скрита в непрогледния мрак на пещерите.
„Идеята на проекта е с визуални средства да се опитаме да разгадаем част от тайните на трапецовидните ниши в Източните Родопи, тъй като с времето забелязахме, че, поради спецификата на професията ни, ние виждаме малко повече от хората, които обикновено посещават тези места. “Магическата светлина“ представя един много интересен природен феномен, свързан с това, че в пещерните образувания се отлагат органични материали, свързани с естествения цикъл на водата. Водата, която попада на повърхността, свързана с дъждовете, прониква през скалите там, където има пещери, и на места се отлага в пещерните образувания. Провокирани от силна светлина, или под друго въздействие, тези отлагания започват да светят в тъмното. Изведнъж пълната тъмнина оживява в един мек зеленикав нюанс. Тази изложба показва на повечето хора пещерния свят по един невиждан начин“ - разказва Красимир Андонов.
И за да може да запечата тази естествена „светлина“, се наложило екипът да търси възможно най-чистите скални образувания - често пъти те са в трудно достъпни пещери, които са максимално запазени от човешко влияние. „Пещерите, в които снимахме са разположени в доста голям периметър на територията на България“, уточнява Андонов. Сред тях са „Рушовата“ пещера и „Лястовица“ в тетевенския балкан, „Шаралийска“ в Пирин, „Пепелянка“ край село Боснек, близо до София.
Изборът на конкретните локации е бил възложен на изкуствоведа и спелеолог Огнян Стоянов.
„Методът, който използвахме, в научните среди служи за определяне на възрастта и състава на минералите. Различният състав на минералите се оцветява по различен начин. Така изображенията ни се явяват и моментна снимка на състоянието на водите и пещерите в България.“
Изложбата „Магическата светлина” може да бъде разгледана до 28 ноември в музея „Земята и хората” в София.
Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Александър Райчев, БНР-„Хр.Ботев“/
Снимки: krasimirandonov.comКак е изглеждала София през 70-те години на миналия век? Отговор на този въпрос дава фотоизложбата "Спирка София ’70" с архивни снимки от известния български фотограф Панайот Бърнев. Експозицията ще отвори врати в столичната галерия Dot Sofia на 3..
“Есенният салон на изкуствата” – обединяващ музика, театър, танц, литература, изложби, ще се състои за двайсета поредна година в Пловдив. Откриването ще бъде тази вечер на Античния театър в Стария град с концерт “30 години в музиката” на Васил Петров...
Броени години преди да усетим полъха на свободата, достигнал и до нас с рухването на Берлинската стена, музиканти, художници, писатели, театрали се изявяват за първи път на сцените на фестивала "Аполония" в Созопол. Известната по онова време с..
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това..
Във Варна филмът "Триумф" на режисьорския тандем Петър Вълчанов и Кристина Грозева спечели голямата награда за пълнометражен филм на 42-ия фестивал..