Много и различни са вълните на руската емиграция в България – всяка предопределена от особеностите на своето време. Първите по-големи групи руски емигранти намират убежище у нас още през XVIII век, бягайки от църковната реформа в Русия. Това са така наречените „старообрядци“. След Руско-турската освободителна за България война от 1877-1878 г. в страната ни се заселват представители на руската интелигенция, които се включват в изграждането на новите български институции. Епохата на социализма ще запомним с така наречената „любовна“ емиграция, когато в България пристигат най-често представителки на нежния пол, последвали любовта на живота си – българин, заминал на работа или на обучение в Съветския съюз.
Но най-разтърсваща  и привлекателна за историците сякаш е съдбата на руските белоемигранти, които  идват у нас, спасявайки се от болшевиките. Именно тя се оказва във фокуса на  провеждащите се за първи път в България от 2 до 8 декември Дни на руската  диаспора – в  София, Стара Загора и Перник. Събитието се организира с подкрепата на  посолството на Руската федерация в България и е със заявка да стане ежегодно.

„Възприели сме такъв подход: бялата  емиграция е основната, най-интересната, най-голямата вълна на руска емиграция в  България. Но тя далеч не е единствена. Затова започваме с нея. А в следващите издания на  Дните ще разширяваме времевия обхват“, каза на откриването на форума в  Руския дом в София организаторът Сергей Рожков, председател на Руския  академически съюз.
„През 1919-1921 г. от Русия и Цариград в пределите на Царството с разрешение на Българското правителство бидоха допуснати около 45 000 души руски бежанци. В болшинството си те бяха части от белите армии, които, след излизането им от вътрешността на Русия, временно спряха в Галиполи – Турция, и от там едни заминаха за Франция и Чехословакия, а други се настаниха в Балканските държавици. България, която е признателна към руския народ, макар малка по пространство и население и крайно обедняла след войните, най-сърдечно прие многобройните руски бежанци“, разказва доклад на Министерството на външните работи и изповеданията от онова време.

Част от тях са закриляни от щастлива звезда, други ги  очаква трагична развръзка. За едни – като писателя и бъдещ  нобелов лауреат Иван Бунин и поета-символист Константин Балмонт, страната ни е транзитна  точка по пътя към Западна Европа. За други България се превръща във втора  Родина. Но всички тях ги обединява това, че не смятат себе си за емигранти – те  са бежанци.
Ярки свидетелства за приноса на руската диаспора в различни сфери на живота в България ни дава събраната от Национална агенция „Архиви“ богата изложба на архивни материали, подредена в Руския дом. От документите разбираме, че още през втората половина на 1920 г. в страната ни започват да се откриват руски училища за децата на бежанците, като към началото на 1922/1923 г. учебните заведения са вече 30 на брой.

От снимките ни гледат белогвардейци, намерили за  себе си препитание в шахтите на Перник, а също и маестро Мойсей Златин (1882-1952),  който става главен диригент на Оперната дружба в България. Той въвежда нови за страната ни  музикални инструменти – бас кларинет и контра фагот, и поставя за първи път у  нас над 20 опери, сред които „Княз Игор“ и „Борис Годунов“. През 1921 г.  с решение на руското Висше църковно управление зад граница в България пристига  Серафим Соболев като предстоятел на храма „Св. Николай Чудотворец“ към руското  посолство в София.

Църквата става  притегателно място за руската диаспора. Тя създава бързо и своите клубове по  интереси – в сградата на  Славянското дружество в столицата, известна като „Славянска беседа“, през 20-те  и 30-те години на ХХ век провеждат сбирки Съюзът на руските инженери, Съюзът на  руските лекари, Дружеството на руските писатели и журналисти и др. Започва  да излиза белоемигрантска периодика. Само в периода между 1921 г. и 1939 г. това  са 87 издания. Създава се  и Руско-българско книгоиздателство. В хотел „Континентал“ в пресечката на  улиците „Леге“ и „Съборна“ живеят руски знаменитости, затова софиянци го  наричат „Руски дом“. 

Оказва се, че руските бежанци имат принос и в  развитието на пожарното дело у нас – през  1923 г. руският дворянин Юрий Захарчук става началник на пожарната команда в  София. Благодарение на него тя е изцяло модернизирана и през 1932 г. се класира  на първо място в Европа по бързина и дееспособност. Друг руски емигрант се  счита за родоначалник на съвременната театрална школа в България. Това е  Николай Масалитинов, който през 1925 г. е поканен за главен режисьор на  Народния театър в София, където поставя 140 пиеси.

„България заема  специално място в историята на руската емиграция. Това е страна с родствен  език, родствена славянска душа. Нашата интелигенция, както пише генерал Врангел,  получава тук приюта, за който е мечтала. Разбира се, че тези хора са преживяли много трудни  времена. И въпреки това българското правителство е правело всичко  възможно, за да им помогне. То е осигурявало специални дотации за руските  училища, децата на руските емигранти са постъпвали безплатно в университета,  т.е. България е била изключително гостоприемна към тях“, сподели пристигналият  от Крим за Дните на руската диаспора Ярослав Иванченко.
В рамките на форума ще бъдат представени още много интересни факти за живота на белоемигрантите у нас на кръгла маса с участието на Марина Сорокина, ръководител на отдел „История на руската диаспора“ в Московския дом на руската диаспора „А.И. Солженицин“ и историка Виктор Леонидов. Ще бъдат показани документални филми, презентация на книгата „Успешно бягство“ на балканиста Сергей Галани, разказваща за съдбите на децата на белоемигрантите в България. Ще се проведе и вечер с поезията на живялата в страната ни руска поетеса Любов Столица.
Снимки: Миглена Иванова
На 13 октомври Православната църква възпоменава светите мъченици Карп и Папила, мъченик Флорентий и дяконът мъченик Вениамин . Светите мъченици Карп, епископ на Тиатир, дякон Папила, Агатодор и Агатоника, сестрата на Папила , пострадали по..
В днешната неделя, 12 октомври, Православната църква възпоменава светите Отци от VII Вселенски събор, свикан през 787 г., който осъдил ереста на иконоборство. Възпоменаваме и светите мъченици Пров, Тарах и Андроник, преподобни Козма,..
На 11 октомври Църквата възпоменава свети апостол и дякон Филип и преподобни Теофан Начертаний, еп. Никейски. Свети апостол Филип е един от 70-те апостоли. Роден е в Кесария, Палестина и бил женен с деца. След Петдесетница 12-те апостоли..
На 3 ноември възпоменаваме преподобни Пимен Зографски , наричан още и Софийски. За живота и делото на св. Пимен знаем от достигналото до нас житие,..
На 4 ноември възпоменаваме преподобни Йоаникий Велики, както и светите свещеномъченици Никандър, епископ Мирски и презвитер Ермей. Свети..
С благословението на Светия синод на Българската православна църква в официалният сайт на Патриаршията от 1 ноември е достъпно мобилно приложение за..