През последните две години, покрай търсенето на лечебни средства срещу коронавируса, растението граптопеталум (Graptopetalum paraguayense) привлече вниманието на учените с противомикробните си качества. На пръв поглед то е съвсем обикновен представител на семейство дебелцови (Crassulaceae), непретенциозен и лесен за отглеждане в стайни условия. По тази причина е сред предпочитаните декоративни цветя и в България. Неговата родина е Мексико, но в Азия и най-вече в Тайван, то често присъства на трапезата. Затова и тайванците, които редовно го консумират, са сред най-слабо засегнатите от пандемията – благодарение на лечебните му свойства.
Именно това откритие на учените, които наблюдавали с интерес тайванския феномен, дава тласък в научната кариера набългаарката Нина Нанкова, асистент в Института по обща и неорганична химия към БАН, която отдавна изучава антивирусните качества на граптопеталума. Насочва се към него още когато разбрала от колегите си в БАН, че се използва за лечение на някои инфекции:
„Първо изследвахме антибактериалното и антивирусното му действие, където то показа доста добра активност върху херпесни вируси – разказва Нина Нанкова в интервю за БНР. – И понеже проучването на антивирусната му активност към херпесни вируси е проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към МОН, когато дойде пандемията, от министерството отправиха покана към ръководителя на проекта, доц. Маркова, да се проучи дали това растение може да се използва в борбата с коронавируса.“
Следват опити с осем вида човешки коронавируси, с изключение на SARS Cov2. „Не работим със сегашния коронавирус, тъй като е забранено да се работи с него в лаборатории“, подчертава Нина Нанкова и допълва:
„С останалите човешки коронавируси, върху които сме изследвали инхибиращата активност на екстракта от растението, имаме доста добри резултати – пояснява младата изследователка. – Растението се изследва за потенциално лечение, но ролята на мен и на колегите, занимаващи се с теоретична изчислителна химия, е да оценим със симулации и с докинг, кое точно съединение или група от съединения в него проявяват тази антивирусна активност.“
Благодарение на новаторския проект Нина Нанкова успява да спечели стипендия в конкурса под егидата на ЮНЕСКО „За жените в науката“. Средствата, в размер на 5000 евро ще отидат за изчислителна техника, за мощни компютри с достатъчно добри параметри, за консумативи и др.
„За един учен най-важното е една статия – подчертава младата изследователка. – Все по-често се налага да се плати на списанието, за да ти публикуват труда. Немалка част от средствата може би ще отидат и за това. Друга част, за популяризиране на резултатите на конференции и научни форуми. Изискванията на фонд „Научни изследвания“ са станали все по-ограничаващи. Преди беше много по-лесно да прехвърляш средства от едно перо в друго. Сега е много трудно, да не кажа невъзможно. Например, както сме в епидемиологичната обстановка вече две години, в началото на проекта си заделил немалко пари за командировки, за конференции в чужбина, за участия, а сега те остават и в действителност нямаш възможност да ги използваш за нещо друго.“
Въпреки трудностите и нищожните средства, които се отделят за науката в България, според Нина Нанкова, българските учени успяват някак да развиват потенциала на научната ни мисъл и да се задържат на нужното световно ниво. Важното условие за разгръщане на тези способности е семейната среда, където децата формират интереса си към знанието.
„Светът няма да остане без учени, тъй като ученият се изгражда в семейството – пример от родителите, поощряване на децата да четат повече и да се интересуват“, отбелязва в заключение изследователката.
Съставил: Д. Григорова / по интервю на Добромир Видев, БНР-„Хоризонт“/
Снимки: zajenitevnaukata.bg, архив
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..