В софийския Южен парк, едно от любимите за мнозина софиянци място за разходка и отдих, се издига самотно камбанарията на застиналия строеж на черквата, посветена на светия първомъченик и архидякон Стефан. Градежът ѝ, замислен като кръстокуполна базилика на три нива, състояща се от същински храм, енорийски център и крипта, е спрян заради недостиг на средства. Планирано е в него да се черкуват жителите на три столични квартала – „Гоце Делчев“, „Стрелбище“ и „Иван Вазов“, които от 16 години насам се надяват там заедно да посрещат църковните празници.
Вместо това, за духовното им обгрижване е обособен параклис, приютен в камбанарията на недостроената базилика. Посветен е на св. Максим Изповедник и едва побира 20 - 30 души, но миряните не губят надежда градежът на „Св. Стефан“ да продължи.
Филип Витанов, който от две години служи в параклиса с отец Иван, като иподякон, не скрива обаче огорчението си:
„Най-голямата ми болка е, че храмът, посветен на св. Първомъченик и Архидякон Стефан повече от 15 години не се изгражда. Миналата година настоятелството и Софийската света митрополия получиха за довършването на строежа половин милион лева от правителството и призовавам отците в Софийската света митрополия да дадат на миряните отчет кога най-после ще започне изграждането на този красив храм.“
В условията на настоящата криза и поскъпването на строителните материали, отпуснатите средства, които покриват едва една единадесета от необходимата сума за градежа, са крайно недостатъчни. Въпреки това енорията се разраства с потребността от духовен живот и утеха в дните на изпитания:
„В началото нямаше много хора и беше много трудно – спомня си отец Иван. – Сега, с всеки изминал ден, с всяка литургия започват да идват нови и нови хора и започна да се заражда една нова църковна община. От четири години насам има неделно училище за децата. На храмовия празник, посветен на свети Стефан те изнасят програма – пеят песни, рецитират стихотворения. Накрая им раздаваме символични подаръчета да се радват.“
С децата се занимава Снежана Дечева, която се опитва да ги научи да приемат трудностите и уроците в живота с усмивка:
„С Божията помощ се събираме с децата от енорията. Говорим за Бога, за живота с Бога, да се държим и да живеем по Божиите закони. Опитваме се да им държим съвестта будна, да бъдат снизходителни един към друг, да се обичат и да славят Бога. Опитваме се да ги научим да бъдат благодарни за всичко. И за доброто, и за лошото – за всичко, което ни дава Бог, защото то е за наше вразумление и нашето спасение. Бог се грижи за нас.“
Много от момчета в храма са иподякони, които помагат на свещеника по време на богослужението. След Великия вход всички деца слизат в енорийския център, където остават до края на Светата литургия и се отдават на рисуването.
Сюжетът се определя от притчата в Евангелието, което те слушат по вътрешната уредба на храма. Така децата продължават да бъдат участници в Литургията и изразяват преживяното на белия лист. В края на богослужението те отново се качват при възрастните за причастие. Когато службата приключи, показват на възрастните творбите си.
Снимки: Дарина Григорова
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..