Повече от столетие, в дните на Бъдни вечер и Рождество Христово, коледарите в Ямбол заиграват в ритъма на отривист танц, наречен коледарски буенек. Традицията е единствена в България и от години приковава интереса на етнографи и краеведи. Възникнал в най- стария ямболски квартал Каргон, коледарският буенек е защитен от община Ямбол пред Патентното ведомство като запазена марка на ямболци. Коледарите са облечени с войнишки брич, бяла риза, елек, ботуши с шпори и кожен калпак, обкичен с пуканки и чемшир. Заедно те изпълняват в синхрон красивия буен танц, в права редица, тропайки с крака, удряйки ботуши, при което се разнася звънът на шпорите, а дружните им викове огласят квартала. Танцът буенек е заимстван от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение. Счита се, че характерният коледарски буенек, сродява момковия и моминия лазарски цикъл.
Всеки празник има свой аромат, "одежди" и мелодии. Така е и с Коледа. "За Коледарските песни и тяхното предназначение малко се знае, и малко се говори, а даже и грешни неща се казват. Но по-важното е, тези песни да ги има!" – казва в интервю за Радио..
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..