Фермата на Радо е закътана в хълмовете между заоблените била на Рила и Пиринските чукари. Там е и неговата овчарска колиба – стар военен фургон, превърнат в уютен заслон. В него облечените с кожи приятели на фотографа Иво Данчев, влизат да се стоплят от ледения вятър навън.

Радослав и Ивана са двама от героите в проекта „Пазители“ на Иво Данчев, който обикаля България в търсене на колоритни кадри, илюстриращи маскарадните традиции по нашите земи.

За проекта ви разказахме в публикацията „Зимна приказка за кукери, чауши и как традицията се предава от баща на дъщеря“.

Кадрите, придружени с коментари, бяха публикувани от Иво в социалните мрежи в края на месец декември или малко преди началото на кукерските фестивали, които по традиция започват в първия ден на Новата Година и завършват в средата на месец март.

Връзката между маскарадните обичаи и животновъдството у нас е много стара и силна. И днес много от участниците в тях отглеждат животните си сами, а от кожите им изработват костюмите си. Дължината на косъма от възрастен пръч може да достигне 1 метър, а цената на първокачествения костюм – до 20 000 лв.

„Запознах се с Радослав и Ивана, докато търсех поредната история за моя проект „Пазителите“. Първото, което ме впечатли, беше силата на тяхната връзка. Те олицетворяваха онзи преход между поколенията, благодарение на който древните традиции са преминали през хилядолетията, за да оцелеят и достигнат чак до нас. Бащата беше успял да запали у дъщеря си онази искра, която гореше в него, откакто той самият е бил дете. В малкото момиче вече пламтеше същата любов към животните и традициите, която имат само истинските Пазители“, разказва фотографът.

Израснал с козите по пиринските поляни, днес Радо се е установил в полите на Рила. През целия си живот е отглеждал животни. Всеки негов ден – от ранни зори до мрак – преминава във фермата и на пасището в грижа за стадата. Той не може без тях и те без него.

Радо е от онази порода мъже, които се раждат само в планината. Погледът му гори, сърцето му побира целия свят, ръцете – жилави и загрубели от тежката работа.

Когато чува гласа на Ивана, Пръчльо наостря уши и хуква към нея, но вместо да я блъсне с рога, я оставя да го гали и прегръща като куче. „Даваха ми 5 хиляди лева за него, но отказах. Ивана не го дава – разказва Ради. – Те двамата са истински приятели“.

Още от 4-годишна, Радо облича Ивана с кожи и така запалва у нея истински мерак. Оттогава тя не пропуска нито една възможност да играе с тях на „Старчевата“ и мечтае някой ден да стане първи чауш. Другата голяма страст на момиченцето е таекуондото. Тренира усилено с чичо си и вече е шампион в няколко състезания.

„Запленен от излъчването на моите модели, продължавам да снимам, докато се спуска мрак. Леденият вятър не спира, а малката Ивана стиска зъби и не помръдва. Притеснявам се за нея, а Радо с гордост ми казва „Няма проблем. Малката е корава“.

Съставил: Венета Николова

Снимки и коментари: Иво Данчев